Фелисе Миен не беше отишла с мерсерите, не пожела да влезе и в къщата. Вместо това застана навън като на пост, отпуснала ръце върху дръжката на меча си. Дестрахис остана с нея. Не личеше докторът да се е отърсил от напрежението, помисли си Стенуолд. Изглежда, все още очакваше нещо драматично от страна на пациентката си.
— От колко време сте тук? — попита Стенуолд домакина си. Посолството само по себе си разказваше подробно историята на Грамо от пристигането му насам — стилът и вкусовете на претъпкана колегиумска къща, разтворили се постепенно в аскетичните предпочитания на един истински федерален. Стаята, където покани гостите си, имаше тежко писалище и стол, сбутани до едната стена, но самият Грамо седна в средата на пода, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Също като мухородните, явно и водните кончета предпочитаха да сядат на пода, а обзавеждането свеждаха до възможния минимум.
Старецът пресмяташе мълчаливо, само устните му се движеха.
— Ами, като гледам, трябва да е било… преди цели двайсет години. Или повече.
— И кой ви назначи за посланик на целите Равнини? — попита многозначително Йонс Аланмост. Беше в лошо настроение, тревожеше се за състоянието на кораба си, а принудителното забавяне на ремонта го изправяше на нокти.
— Ами — смути се старецът. — Реших, че може да е от полза, в случай че… за всеки случай. А и водните кончета се отнесоха много добре с мен. Дори изпратиха официални писма до Академията, за да се знае, че съм тук, в случай че потрябвам някому — добави той, като местеше обнадеждено поглед от единия към другия и обратно.
Стенуолд лесно можеше да си представи каква реакция биха предизвикали подобни писма в по-консервативните среди на Академията.
— Е — продължи Грамо, — а вас какво ви води толкова далеч от дома?
Изглежда не беше чул за войната, макар да знаеше това-онова за Империята.
— Не знам какво да кажа — поклати глава той, след като изслуша съкратената версия на събитията, белязали Колегиум през последната година. — Всичко се е случило толкова внезапно.
— Ако питате мен — каза Стенуолд, — сега ви се удава възможност да оправдаете положението си тук, майстор Шикалка. Трябва спешно да разговаряме с местния управник Фелипе Шах.
Грамо кимна.
— Е, аз това го знаех. Още преди да дойдете. Щото те ми казаха.
Гостите му се спогледаха.
— Какво са ви казали? Че идваме? — попита Стенуолд. — Няма как да са знаели предварително.
Усмивката на Грамо би отивала повече на злорадстващо дете или на оглупял старец.
— Няма как, знам, няма как, ама знаеха. Хората тук знаят много неща. И аз не вярвах в началото, ама като поживееш с тях, проумяваш, че повечето неща са си верни, без значение дали им вярваш или не. Още преди близо десетница ми рекоха да се готвя за гости, тъй си беше. Той и принцът всеки момент ще прати да ви извикат.
— Значи няма смисъл да се окопаваме тъдява — изръмжа Аланмост.
— Ама аз вече съм ви приготвил легла. Няколко, щото не ми казаха колко гости да очаквам. — Грамо размаха ръце. Явно имаше предвид останалите стаи в посолството. После забеляза колебливите им изражения и обясни: — Като казах, че принцът ще ви извика всеки момент, нямах предвид веднага. Тук не измерват времето съвсем като в Колегиум.
В потвърждение на думите му вечерта настъпи, без да ги извикат при принца. Когато навън се смрачи, Аланмост предпочете да се върне при безценната си „Мома“, а Стенуолд остана да прави компания на Грамо. Чувстваше се длъжен да му угоди поне с това — в крайна сметка старецът е чакал случай да поеме подобна отговорност още преди младият Стенуолд да се счепка за пръв път с Империята.
Прекара безсънна нощ в обречена борба с местната представа за удобно легло и бързо стигна до заключението, че водните кончета явно до неотдавна са спали по дърветата и едва наскоро са открили и това предназначение на земята. В резултат тукашните легла представляваха мрежа, опъната между две от подпорните колони на къщата, нещо като моряшки хамак, в който Стенуолд се въртя, люля и пада половината нощ, докато накрая реши да легне на пода, а протоколът да върви на майната си. С идването на утрото ярката светлина се изля през всички прозорци на къщата, които Грамо държеше отворени сякаш в отчаян опит да наподоби въздушната архитектура на тукашните домове. Зората събуди Стенуолд толкова бързо, като да го беше шамаросала в лицето. Схванат и натъртен, той седна рязко и се зае да ругае и Федерацията, и всички подивели посланици.