— Бедният Талрик — отбеляза отровно Ахеос.
— Но нали виждаш логиката, все пак? Ако Мина въстане, Империята ще разполага с по-малко войници, които да хвърли срещу Равнините. Ако Мина и онзи другият град се разбунтуват, а Стен успее да привлече Федерацията на наша страна… знам ли, току-виж сме успели да разклатим цялата западна Империя. А сигурно има и други места, които биха се опитали да отхвърлят хомота, ако знаят, че Империята няма достатъчно войници, които да прати срещу тях.
Ахеос затвори очи, потънал в размисъл.
— Мравкородните в Мейнис — каза той. — И Са. Да, има и други. — После отвори своите странни очи, без ирис и зеница, които винаги я караха да се чуди дали гледа към нея или не. — Разбирам логиката, Че, наистина я разбирам. И помня Мина. Навярно сме в дълг към минасците, освен всичко друго. Но просто… просто нямам доверие на Талрик и това е. И се тревожа за теб.
— А аз се тревожа за теб — призна тя. — Така де, оставям те тук, в техните ръце. Освен ако не греша, собствените ти хора нямаше да си мръднат и пръста, ако осородните бяха решили, че си пленник, а не гост.
Той се усмихна леко.
— Не е изключено нещата тук да са в процес на промяна. Не е изключено тарнианци най-сетне да са разбрали, че светът е голям и че малцината, които са си подали носа извън залите на града, могат да бъдат полезни, пък макар и не докрай достойни за доверието им.
— Сериозно? — попита тя с високо вдигнати вежди.
— Срещнах се с разни хора — обясни Ахеос. — Те не ме харесват, Че. И няма как, защото съм нарушил твърде много неписани закони. Не ме харесват, но имат нужда от мен. А положението тук не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Имам предвид окупацията. Забравяш, че ние сме лукави хора, по свой си начин.
Тя стисна устни.
— Е, щом ти си склонен да се довериш на тях, не виждам защо аз да не се доверя на Талрик.
— Че, това са различни неща, повярвай ми.
— Знам, но…
Усмивката му стана още по-горчива.
— Знам. Стенуолд би направил същото на твое място. Знам и какво означава Мина за него. За него Мина е първият му досег с Империята, неговото откровение. Знам. — Стисна по-силно ръката й. — И на теб ти се иска да му съобщиш как си помогнала за освобождението на Мина. Искаш той да се гордее с теб.
Последното твърдение я сряза надълбоко.
— Искам сама да се гордея със себе си — възнегодува тя. — Досега само вървя по стъпките на други хора, мотая се. Още нищо не съм направила. И сега искам да взема инициативата в свои ръце.
Че беше убедила хората от Древната съобщност да застанат рамо до рамо със Сарн, спомни си Ахеос. Пак тя беше донесла чертежите на щраколъка. Намерила беше съюзници в Соларно и в Тарн. Ала всичко това не й беше достатъчно, защото още се чувстваше в сянката на чичо си и на доведената си сестра Тиниса.
При мисълта за Тиниса го побиха тръпки, макар че не я беше видял да вдига меча си срещу него. Оттам логично се сети за другия основен играч в тази драма — комарородния, чиято помощница чрез несъзнателното съдействие на Тиниса му беше нанесла раната и едва не го беше убила. Още един въпрос, който да обсъди със скририте. Дори да не беше прикован към леглото, дори да можеше да тръгне с Че и Талрик към Мина, дългът пак би го заставил да остане тук.
— Върви тогава — отстъпи той. — Трябва да отидеш, права си. Но те моля за едно — не позволявай на Талрик да води еднолично играта. Не му давай шанс да те предаде. Когато пристигнете в Мина, вярвай само на Кимене и нейните хора, дори на онзи стар скорпион вярвай повече, отколкото на Талрик. Ако Империята реши отново да му протегне ръка, брой го техен.
— Знам — каза Че.
Ахеос се наведе напред и тя го прегърна внимателно, но въпреки това усети как той потръпва от болка.
— А ти не вярвай на хората си повече от необходимото — предупреди го на свой ред Че. — Ако наистина те харесват, всичко ще бъде наред, но ако само се нуждаят от теб, ще те зарежат веднага щом тази нужда отпадне.
— О, знам — каза той. — Не си мисли, че не го знам.
Въпреки това, когато Че поспря на вратата, преди да си тръгне, внезапна мисъл споходи Ахеос. „Повече никога няма да я видя.“ Надяваше се да е обикновен страх, а не предчувствие на провиждащ.