„Този човек го бива единствено да разчиства след мен…“
Противникът още не се виждаше от позицията на Претер, но летящите отряди в авангарда бяха дали уречения сигнал, което означаваше, че разбойниците не са далеч. Според разузнавателната информация, парцаливата войска беше издигнала дървени заграждения и барикади напреко на долината — укрепления, които нямаше как да ги защитят от нападение по въздуха и лесно щяха да бъдат прегазени от автовозилата. Претер се чудеше защо изобщо си правят труда да организират отпор.
Свъси чело и се хвана по-здраво за високия лък на седлото, докато ездитният му бръмбар пъплеше през каменист участък. Оставаше въпросът със съгледвачите, разбира се. Които и да бяха, враговете му безспорно умееха да елиминират разузнаването на генерал Малкан. Този път обаче съгледвачите се бяха върнали живи и здрави с информация за малкото укрепление. Значи им е било позволено да го видят.
Дълго си беше блъскал главата над този факт, но така и не стигна до друго решение, освен да разгъне войската си така, че да загради възможно най-голям участък, а летящите отряди да прати по крилата като предпазна мярка срещу засади. „Само че кой би бил толкова луд, че да организира засада на цяла армия?“
Една от машините залитна тежко и Претер реши, че е нагазила в потока. Само че бреговете му бяха доста встрани от машината. Без никаква видима причина автовозилото буксуваше в прашната земя, колелетата му се въртяха на празен ход, а после потънаха до осите, изхвърляйки широко ветрило от пръст и прах, които заслепиха Претер и той вдигна ръка да предпази очите си. И без да вижда, само по звуците, разбра, че закъсалото автовозило си има компания. Още една машина, този път вляво от него, внезапно изпадна в затруднено положение. Претер смушка бръмбара си с дръжката на малкия камшик и подкара животното към закъсалата машина. Само след няколко крачки насекомото залитна, пропадна в зейнала под краката му дупка и единствено с цената на огромни усилия успя да издрапа обратно. Ямите бяха навсякъде — под повърхността долината беше надупчена като сито. Досега не бяха забелязали ямите, защото пешаците бяха леки и не пропадаха през непокътнатия горен пласт земя, но машините около Претер, и колесните, и верижните, до една буксуваха безпомощно, а онези с метални крака се бяха откъснали напред от общата група.
— Водещите автовозила да намалят скоростта си наполовина! — нареди Претер и един от хората му пришпори моментално животното си, като заобикаляше заседналите машини. — Да дойдат инженери да освободят заседналите — добави Претер и друг от ескорта му отпраши да предаде нареждането.
— Генерале! — Войник от леките въздушни отряди кацна до него, като кашляше от прахта. — Генерале, атакуват левия фланг.
— Откъде?
— Врагът е заел позиция в гористата местност отпред, генерале.
— Ами атакувайте на свой ред и го изкарайте на открито.
— Търпим големи загуби.
— Защо? — Претер се наведе към него от седлото си. — Каква е числеността на противника?
— Неизвестна, генерале. Въоръжени са с щраколъкове. Успяхме да скъсим дистанцията, но летящите отряди дават много жертви.
Претер отвори уста да даде указания, но в същия миг някъде напред избухнаха взривове, както вляво, така и вдясно, и засипаха него и хората му с камъни и пръст.
„Трябва да видя какво става“ — реши той.
— След мен! — извика и обърна бръмбара си да изкатери склона на съседния хълм. Плътна пелена от прах закриваше гледката и Претер разбра, че взривовете отпреди малко са имали за цел не да нанесат поражения, а да осигурят максимално прикритие за истинските действия на противника.
Нещо просветна в прашния облак зад него, последвано от приглушен трясък. Звукът му беше познат — години наред работеше с инженери и не би могъл да сбърка характерния звук на избухнала граната. Нещо повече, само по звука разбра, че гранатата е с нарязана обшивка, а не от обикновените гладки модели, което означаваше, че металните парчета ще се разлетят около мястото на взрива в равномерен шрапнелен дъжд.
Още пет взрива долетяха иззад него, а той все така не виждаше нищо. Влудяващо беше да не знае какво става, да гадае дали цялата му войска е подложена на унищожение, или пораженията са минимални. Въздухът бързо се изпълни с мъже, които излитаха панически и без ред, за да избягат от прашния облак. Чуваше се припукване на енергийни залпове, прозвуча и басовият глас на един от моторизираните оловомети, които Претер беше включил в начинанието като артилерийско подкрепление. А после генералът най-сетне стигна до хребета на възвишението и проби прашното одеяло.