Обичаше Салма, който я беше намерил в самата паст на имперската армия. Именно затова се беше нарекла Драгоценната на водните кончета, след като беше носила името Скръб в окови, а после за кратко и Радостта на Ааген. Салма също не обичаше войната и това бе едно от нещата, които Драгоценна най-много ценеше у него. Може би не я мразеше колкото нея, но не я обичаше, не изпитваше варварска наслада от масовите убийства. Свирепата атака, която предвождаше сега, беше продиктувана от любовта му към нея и от любовта, която един принц изпитва към поданиците си. В Сарн се бяха приютили хиляди хора, които разчитаха да ги защити, и тази битка беше цената — тази и всички други битки, които предстояха.
Салма кацна недалеч и се озърна. Тя хукна към него с развята роба. Усмивката, с която я посрещна, я стопли като слънцето.
— Време е да се оттеглите, Салма — каза му тя. — Армията на осите, всичките им други войници сигурно вече идват насам.
— Точно в това искам да се уверя.
През цялото време войници от парцаливата армия на Салма тичаха насам-натам — прибираха ранените или отстъпваха от други стълкновения. Салма местеше поглед по тях, докато не видя отряд конна кавалерия, който се приближаваше в галоп.
— Фалмес! — извика той. Минаският боен бръмбар дръпна рязко юздите и конят му се хлъзна по песъчливия терен.
— Генерале! — поздрави го минасецът. Титлата беше имперска и Салма не я харесваше, но хората му го възприемаха като свой генерал и той нищо не можеше да направи по въпроса.
— Къде е основната им сила в момента? — попита той.
— Гончетата направиха каквото им беше по силите — докладва Фалмес. Конят му беше потен и дишаше тежко, забеляза Драгоценна.
— Изтеглили сме се, така ли?
— Почти пробихме фронта им, между другото. Но иначе, да, изтеглихме се. — Гончетата бяха отряди, чиято задача бе да създадат у врага грешното впечатление, че далечният фланг на имперската армия е основната цел на атаката. Инструктирани бяха да внесат максимален хаос. Истинският щурм щеше да удари противоположния край на напредващата войска.
— Трябва да довършим работата си тук. Какво става? — попита Салма.
— По-добре виж сам — отвърна Фалмес. — Остана само една групичка, но не отстъпва.
— Покажи ми.
Фалмес обърна коня си и хората му — в по-голямата си част старите му следовници отпреди да срещне Салма — потеглиха след него. Салма разпери криле и се издигна над главата на Фалмес, Драгоценна призова своите, те се разгънаха в многоцветно великолепие, и го последва.
Веднага стана ясно какво е имал предвид Фалмес с последните си думи. Осородните бяха изгубили тази част от долината, имаше много загинали, други бягаха накъдето им видят очите, трети се оттегляха в стегнат ред. Дим от горящите машини вгорчаваше допълнително прашния въздух. Само един отряд в черно и златно беше останал на бойното поле — неколкостотин мъже, обградени в рехав кордон от хора на Салма. Драгоценна забеляза, че само неколцина от тях са осородни.
— От помощната войска са, Салма — каза тя. — Пчелородни.
— Виждам.
— Времето ни притиска, генерале — предупреди го Фалмес.
Салма кимна и тръгна напред. Видя няколко арбалета да се вдигат, но вярваше, че бързите му реакции и страхът от възмездие ще го предпазят.
— Кой командва тук? — попита на висок глас.
Войниците се раздвижиха, после напред излезе стар осороден. Салма се намръщи. Надявал се беше сред помощните войскари да няма високопоставен осороден офицер, който да възпре естествения им стремеж към дезертьорство.
— Ти трябва да си лордът от пущинака — заговори осородният с ясен глас, който с лекота преодоля разстоянието. — Аз съм генерал Претер от Шеста армия.
Последното предизвика раздвижване сред хората на Салма. „Генерал? Истински осороден генерал?“
— Генерале — каза Салма с пълното съзнание, че остатъкът от имперските сили няма да стои и да чака неговите речи. — На вас и хората ви мога да предложа един-единствен шанс. Предайте се, хвърлете оръжията си и аз ще ви пощадя живота.
— Трябва да ви поздравя за начина, по който проведохте това сражение, федерален — изрече генерал Претер, сякаш всичкото време на света беше негово. — Сега разбирам колко оскъдни са били ресурсите ви и колко далеч сте стигнали въпреки това.
— Ще се предадете ли? — настоя на своето Салма.
— Знаете, че няма да го направя.
Салма изскърца със зъби.
— В такъв случай се обръщам към помощните войскари с вас. Няма причина да отстоявате чужд инат и да умирате заради своите поробители. Може да се влеете в нашите редици, да се върнете по домовете си или да отидете където решите, но трябва да оставите оръжието, и то сега, веднага. Не разполагам с време да ви давам втори шанс. Защо да умирате за Империята, когато можете да живеете за собствения си народ?