Отговори му тишина. Пчелородните го гледаха втренчено. Нито един не помръдна и Салма прочете нескрита гордост, почти сърцераздирателна гордост, по лицето на генерала.
— Получихте отговор — каза осородният. — Не ви остава друго, освен да влезете в битка с нас. — С тези думи Претер се върна сред хората си, които сключиха щитове около него да го защитят.
— Салма, армията им сигурно се е прегрупирала вече. Нямаме време.
„Не мога да ги пощадя — помисли си студено принцът. — Ако сред тях нямаше генерал, може би, но така… Какви неща се налага да върша заради войната.“
— Доведи щракометците — нареди тихо той и Фалмес пришпори без колебание коня си, като извика на висок глас заповедта.
— Съжалявам, генерале — каза Салма и отстъпи назад. — Позволете да ви поздравя за мъжеството.
— Хайде да вървим — прошепна му Драгоценна и сложи ръка на рамото му. — Едва ли искаш да видиш това с очите си.
— Така е, не бих искал — кимна Салма. — И точно затова трябва да остана.
Новият цар не се срещна с него и Салма прие това за лош знак. Дошъл беше в Сарн по най-бързия начин, изтощил беше до смърт един кон, за да измине разстоянието с минимален ескорт в лицето на двама от бившите разбойници на Фалмес, комуто беше поверил командването на Равнинската чет до завръщането си.
А там, в пущинака, имперската армия напредваше упорито въпреки постоянните атаки на неговите хора. Смъртта на генерал Претер беше спряла осородните за два дни, колкото Малкан да внесе необходимите промени в организацията, а после отново бяха поели напред.
Едва влязъл в града, Салма се срещна с хлебаркородния Сфайот, който му докладва за бежанците. Фалмес може и да се грижеше за реда в армията му, но истинският народ на Салма беше тук — три пъти повече цивилни, предвождани от престарял хлебаркороден.
Срещата в Сарн не приличаше на военен съвет, а на боен инструктаж. Времето за празни приказки беше отминало, ред беше на разговорите по същество и вземането на конкретни решения. Стаята беше малка, а около масата се бяха събрали едва десетина преговарящи. Сред тях нямаше държавници и политически лидери, които с една своя дума подпалваха война или сключваха мир, не, тук се бяха събрали командирите, които щяха да водят войната на практика. Освен Салма от Равнинската чет, около масата седяха Балкус, Паропс и мравкородният чуждоземец Плиус; Сидре, тънка богомолкородна със сурово лице, която командваше бойците от Древната съобщност заедно с мълчалива молецородна с многопластова броня, която така и не им каза името си; както и дебел бръмбаророден, представляващ така нареченото сарнианско опълчение — нередовна войска, съставена от доброволци измежду обитателите на чуждестранния квартал. В добавка към така изредените на съвета присъстваше и сарнианка с прошарена коса, тактик от царския двор. Салма се беше надявал, че царят лично ще ги удостои с присъствието си.
„Но пък царят ще чуе всичко, разбира се“ — утеши се той. Това би трябвало да е достатъчно. Салма кимна с усмивка на Паропс, когото не беше виждал от обсадата на Тарк.
— Командири — започна сарнианката, обръщайки се към всички им. — Осородните наближават. По наша преценка до битката остава най-много десетница.
— По-малко, бих казал — прекъсна я Салма. — Според собствената ми преценка.
Сарнианката го изгледа безизразно. „Дали вече могат да ме жертват? Дали не надживях ползата, която имат от мен?“ В лицето на тази празнота, зад която се криеха мислите на целия град, Салма изведнъж се почувства дребен — не принц и боен командир, а обикновен разбойник, когото градът-държава търпи по милост.
А после тя каза:
— От вашата позиция нещата се виждат по-ясно, тактик.
Салма едва не пропусна титлата покрай ушите си, но другите мравкородни около масата затаиха дъх, когато чуха сарнианката да я изрича. Но не титлите бяха важни.
— Разбрах, че сте се погрижили добре за моите хора — каза той. — Имах известни съмнения дали смъртта на царицата няма да промени договорките ни.
Лицето й остана все така безизразно, но това можеше да се очаква от мравкородните — външната проява на чувства беше рядкост и Салма беше свикнал с това. Уви, не разполагаше с никакви други белези, по които да съди за реакцията й.