— Изборът на монарх се подчинява не на кръвно родство, а на приемственост — уточни сарнианката. — Царят участваше в сключването на спогодбата с вас и вашите хора, следователно се чувства обвързан от поетите ангажименти. Разбрахме, че вършите добра работа на изток. Самотнишкият отряд, който ви пратихме, е пристигнал при вас, нали?
Стотна сарниански войници, толкова бяха сметнали за необходимо да му отделят. Явно бяха очаквали Салма да се сблъска фронтално с осоидите и всички да загинат геройски и напразно. Дано не ги беше разочаровал, че още е жив и че не е пропилял живота на нито един от въпросния отряд самоубийци.
— Бяха безценни — каза той.
— Но не са влезли в битка — отбеляза тактикът.
— Използвах ги за друго — отвърна Салма. Беше разпратил сарнианските войници в различните формирования на своята войска и мисловната връзка помежду им му помогна да координира действията по време на сложното сражение. Без тяхната помощ поне една от атаките неминуемо щеше да закъснее, да подрани, да се проточи или да премине предсрочно в отбой. Салма беше превърнал самотнишкия отряд в очите и ушите на своята стратегия, чрез които да издава заповеди и да получава доклади от десетки разпръснати по бойното поле формирования.
— Сарн отново има нужда от съдействието ви — уведоми го жената тактик. Другите командири следяха напрегнато размяната на реплики. Това, изглежда, не беше военен съвет, а среща между него и офицерите на основната сарнианска армия.
— Имаме споразумение в този смисъл — отвърна Салма с готовност, която не му беше по сърце.
— Искаме да се срещнем с тях в полева битка — каза жената. — Царският двор смята, че полевата битка носи най-големи шансове за победа.
— Въпреки Битката при релсите? — попита Салма. Същият въпрос се четеше по лицата и на другите около масата.
— Сега и ние разполагаме с щраколъкове — напомни тактикът. — Въпреки това си даваме сметка за рисковете. Полевото сражение поне ще ни даде шанс да се оттеглим зад стените на града, ако нещата тръгнат зле. От друга страна…
Салма изчака жената да продължи, макар вече да се досещаше накъде върви разговорът.
— От друга страна — продължи сарнианката, — подобно решение, което изисква да хвърлим всичките си сили в полева битка, ще намали силно възможностите за отбрана на града. Ако събитията не се развият според нашия план — при тези думи в гласа й се прокрадна едва доловимо треперене, което Салма си преведе като: „ако всички загинем на бойното поле“, — нашите хора, а и вашите, ще останат без друга защита освен крепостните стени на града. От нашия таркиански съюзник знаем — тук погледът й се спря за миг върху Паропс, — че осородните имат известен опит с обсадите. За да поемем риска на една мащабна конфронтация с Империята, ние трябва да получим уверения, че стените ни ще издържат, поне докато пристигнат подкрепления отвън.
Салма кимна бавно. Може да не разбираше механиката на обсадните машини, но знаеше какво представлява една обсада. Беше го видял в Тарк.
— И преди да излезете срещу осородните, вие искате техните… какво? Техните…
— Артилерията — вметна отсечено Паропс. — Удар срещу обсадните им машини.
— Именно — кимна тактикът. — Можем да осигурим материалите и занаятчии, които да помогнат, но вашата войска има най-голям шанс да успее в това начинание.
Салма плъзна поглед по присъстващите — Паропс се мръщеше, видимо обзет от лоши предчувствия; двамата мравкородни до него се споглеждаха притеснено; богомолкородната Сидре му кимна почтително.
„Ех, Стенуолд, ако можеше да ме видиш сега.“
— Надявам се, че вашите занаятчии ще знаят какво да унищожат и как — отвърна накрая Салма. — Самият аз не знам нищо за тези умения, признавам. Но с един бърз и изненадващ удар мога да осигуря достъп на вашите хора. Това мога да направя.
— Даваме си сметка какво искаме от вас.
— Дано си давате сметка и какво аз съм поискал от вас.
Жената, а чрез нея и целият град-държава Сарн, кимна утвърдително.
— Поисканото ще бъде изпълнено до последната подробност, стига Сарн да оцелее, за да поеме задълженията си.
През време на усилната езда по обратния път Салма започна да пресмята, да съпоставя дните и цифрите. „Готови ли сме за това? И ако не сме готови, тогава какво?“ Имаше предвид своя специален проект, който беше лишил Сарн и околностите му от ездитни животни. Хората му тренираха от пролетта, всички, които имаха някакъв усет към седлото.