„Опитвам се да водя федерална война с равнински войници.“ Това не беше съвсем вярно, защото войната, която той водеше, нямаше корен във военните традиции на никой народ.
Фалмес го посрещна още в началото на лагера. Минасецът изглеждаше уморен, сякаш не беше спал от последната им среща насам. И сигурно точно така е било — имперският поход принуждаваше нередовната войска на Салма да отстъпва, макар и на висока цена. Хората му все така избиваха разузнавачите, залагаха капани и ями за автовозилата и изобщо не позволяваха на осоидите и за миг да забравят за тях или да се почувстват в безопасност.
Нещо, изглежда, се е четяло по лицето на Салма, защото Фалмес оголи зъби веднага щом го видя.
— Толкова ли е зле? — попита. — Отрязаха ни, така ли?
— Не точно — отвърна Салма. — Сарн се готви за полево сражение.
— Проклетите мравки никога не си вземат поука — изсъска Фалмес и се изплю на земята. — Още едно полево сражение.
Салма сви рамене.
— Нямам намерение да уча мравкородните как се води война. В конкретния случай и ние, и те искаме Сарн да е в безопасност, докато армията му е извън крепостните стени.
— Не ми харесва тая работа.
— Едва ли на някого му харесва — призна Салма. — Но логиката е очевидна.
— А ние, какво? Ще се озовем между чука и наковалнята?
— Нищо ново, като си помислиш. — Салма въздъхна. — Следите имперците, нали? Разположение на силите, организация на придвижване?
Фалмес кимна.
— Искаш да събера момците, нали?
— Май така ще е най-добре.
„Момците“ бяха офицерите на Салма — парцалива групичка точно като армията му, без единна униформа, без понятие за дисциплина, но пък отдадени на командира си. И още по-отдадени на целта, която той си беше поставил. Фалмес и мухородната Чефре бяха с него от самото начало, както и един мейниски мравкороден от разбойническата банда на Фалмес. Сред по-новите попълнения беше един лаконичен богомолкороден ловец, вечно закачулен в плаща си и несравним стрелец с огромния си лък, дълъг два метра от единия си връх до другия. Морлейр, прегърбеният конощипороден, беше дезертьор от помощните войски, точно като Фалмес. Именно на него и хората му дължаха феноменалния успех на подземните капани за имперските автовозила — окопи и ями, които те изкопаха с Изкуството си и с голите си ръце. Имаше един мухороден, умел занаятчия, прехвърлил средната възраст, и полуороден от Хелерон с мравешка и бръмбарска кръв, който се справяше чудесно с командването на пехотата. Към този свой шарен офицерски щаб Салма беше добавил и командира на сарнианския самотнишки отряд, а сега и шефа на занаятчиите, които царят на Сарн им беше изпратил.
Разясни им новата задача възможно най-сбито. Не че имаше много за обясняване. „Трябва да унищожим бойните им машини“ — гласеше накратко заповедта. После ги остави да говорят един през друг, с прекъсвания и надвикване, да подхвърлят идеи в зачатък, някои от които намериха привърженици, други бяха отхвърлени веднага. Така работеше той — оставяше идеите им да бълбукат и заврят в котлето, докато най-добрите изплуват на повърхността. И сега отдели най-ценното — диверсия, подкрепления в резерв, изненадващ удар, въздушна атака.
— Генералът им ще очаква да направим нещо такова — предупреди ги Чефре. — Не е глупак.
— Ще го очаква, защото именно това е печелившата стратегия за нас — отвърна Салма. — Стратегия, която ние ще приведем в действие.
11.
„Вече съм стар за тези неща.“
Старият скорпионороден, познат като Хокиак, спря за миг, облегнат на бастуна си. Другата му ръка, онази с отчупената щипка на палеца, се поколеба върху дръжката на вратата към задната стаичка. Можеше просто да обърне гръб и да си тръгне. Не ставаше въпрос за печалба. Беше в играта от адски много време, печелил беше от кого ли не, но нямаше да се намери и един, който да го обвини, че се бърка в политиката.
Напоследък бизнесът не вървеше добре. Осородните отлично знаеха, че градът ври под повърхността, нищо че Кимене и бойците от нейната съпротива засега успешно избягваха арестите. Новият губернатор управляваше с желязна ръка. За разлика от стария Ултер, който им залагаше капани с примамки, новият действаше като човек, изпаднал в паника, и вместо да внуши страхопочитание към властта, си създаваше врагове дори там, където можеше да си създаде приятели.