Въпросните посетители, двама на брой, седяха на една ъглова маса. Момичето позна веднага — може да беше стар, но лица помнеше безпогрешно. Каква ли роля играеше сега младата жена, същата, която Хокиак познаваше като племенницата на Стенуолд Трудан?
Че стана да посрещне куцукащия към масата престарял скорпионороден. Талрик остана да седи като увито в плащ привидение, закачулено и витаещо нейде далеч.
— Хокиак — поздрави го тя. — Благодаря ти, че се съгласи да се видим.
Той я изгледа, присвил пожълтелите си очи.
— Равнинци рядко се мяркат тъдява — каза и стрелна с поглед Талрик.
— Помниш ли ме? — попита го Че. — Аз съм Челядинка Трудан, племенницата на Стенуолд. — Говореше тихо, така че гласът й да потъва сред говора на другите клиенти. Мухороден младеж спря пред масата им с три плитки купички бира. Хокиак му кимна разсеяно, после се сгъна с демонстративно пъшкане, скърцане на стави и прочие, на един от свободните столове.
— Помня те аз — отвърна скорпионородният. — Кажи ми обаче що дири момичето на оня изкуфял писар в кантората на стария Хокиак? Щото времето не е добро да се ходи по гости. Съобщение ли ми носиш? Или подаръче някое за стареца?
— Аз… имам малко пари — каза Че и моментално прехапа устни. — Извинявай, не исках да… Стенуолд не знае, че съм тук, Хокиак. Мисли, че съм в Тарн, града на молците. Аз обаче чух какво става в Мина и…
— И си скочила в някое летало да навестиш стария Хокиак. — Той се зае да припали лулата си. — Сетила си се за мен, браво.
— Виж, Хокиак, само теб от познатите си в Мина можех да намеря бързо и лесно — отвърна Че. — Имам нужда от помощта ти.
— То май сички имат нужда от това. — Настани се удобно в стола си. — Само не си въобразявай, че понеже познавам чичо ти, ей тъй ще ти отпусна кредит зарад черните ти очи, моме.
— Знам, че си помагал на съпротивата… — започна Че.
— Никога на никого не съм помагал. Продавах им, както продавам на всички. Парите на червенофлагците не са по-различни от парите на другите ми клиенти. — Очевидно чакаше нещо, което Че още не беше споменала.
„За пари ли иска да говорим?“ — запита се тя. Въпреки това продължи да настоява на своето:
— Хокиак, трябва да… искам да се свържа с тях и се надявам ти да ми помогнеш.
Той се усмихна и бледата му кожа се набръчка покрай закърнелите му бивни.
— Виж ти работа — каза бавно. — Защо ли си знаех, че това ще поискаш, а?
— Нямам много, но мога да ти платя…
Той отново вдигна ръка да я спре.
— Помня те аз, моме.
— Добре, значи…
— Теб те хванаха осите, а после бандата на Стенуолд дойде да те измъкне.
— Мен и Салма, да.
— Чух, че те разпитвали.
Че погледна неволно към Талрик. И как иначе — именно той беше човекът, опнал я на масата за разпити, нищо че в крайна сметка така и не я подложи на изтезания.
— Ами… в известен смисъл.
Хокиак въздъхна дълбоко.
— И сега искаш да те свържа със съпротивата.
Че чу как Талрик се размърдва на стола си, сякаш нещо го е изправило на нокти. Миг по-късно сама усети промяната в помещението. Шумните картоиграчи внезапно се бяха умълчали. Чу се стържене на столове по пода и тя погледна отново към осородния.
— Сигурно са хванали някого да лъже на карти — продума едва-едва в опит да разбере какво става.
Картоиграчите тръгнаха към тях. Че видя, че са извадили ножове, и скочи от стола си. Едва когато обградиха масата им, със закъснение съобрази, че мнимите картоиграчи всъщност са телохранителите на Хокиак. Ръката й беше стигнала едва на половината път до дръжката на меча, откри тя и се почувства адски глупаво, адски объркана и в пълно неведение какво става. Талрик все така седеше на стола си, облегнат назад, но Че го познаваше достатъчно и знаеше, че е напрегнат като струна, готов било да ритне масата в лицето на Хокиак, било да изпържи някого от телохранителите му с Изкуството си.
— Какво става, Хокиак? — попита тя. — Ти?… — Усети как светът се накланя под краката й. — Служиш на осородните?