Някой се изкашля да си прочисти гърлото и Неро подскочи стреснато, а след миг вече бе стъпил на масата, готов да изчезне. Видя слаб мъж с кестенява коса, облегнал се небрежно на входа. На колана му висеше портупей с ками за хвърляне. Мъжът беше от непозната за Неро раса, но въпреки това мухородният го позна веднага, защото го беше зърнал за миг преди време на Базаара, а и Че му го беше описала подробно.
Чак сега Неро си даде сметка, че ръката му е легнала върху дръжката на ножа. Мъжът на входа се усмихна бегло, все така облегнат преспокойно на касата.
— Дали би могъл, как мислиш? — попита мъжът.
— Бих могъл да опитам, да — каза Неро и преглътна. — Знам те кой си. Ти си Честа, убиецът.
— Браво. Умник си явно.
— Сега работиш за осородните, така ли? — Неро се напрегна, готов да изпробва мухородните си инстинкти срещу дъжд от летящи остриета.
— Не, представи си, не работя за осите — отвърна Честа. — Ти обаче трябва да внимаваш повече. Мътиш водите из целия град, сир Неро, и това не остава незабелязано.
— Тъй ли? — Неро свали демонстративно ръка от дръжката на ножа си и скочи на пода. — А на тебе защо ти пука, майстор Честа? Че ми разказа за теб, но аз не открих никаква логика в думите й.
Тръгна към изхода и Честа му стори любезно път, после тръгна с него през тъмното помещение от другата страна.
— Аз не харесвам осородните, сир Неро — каза Честа. — Не искам много от живота, почти нищо всъщност. Не желая дом или семейство, нито дори народ, към който да принадлежа, все неща, които другите смятат за свои по подразбиране. Не, аз искам само известна свобода.
Неро забави крачка.
— Свобода да упражняваш професията си — изтъкна многозначително той.
— Това също, но и обикновена свобода. Свободата да ходя където си искам и да живея както сметна за добре. Осородните биха сложили край на това, защото носят със себе си контрол и закони. Бих могъл да убивам за тях, сир Неро, но това би ме направило техен роб. Бела Челядинка беше права за това. Аз нямам господари. Аз съм свободен човек.
Неро отвори входната врата и спря на място, а сърцето му прескочи в гърдите. Преглътна буцата в гърлото си и изпсува.
Трима мъртви соларнийци, всичките със синия шарф на Кристалната партия, лежаха в дворчето отпред. Те, както и шестима осородни войници, също толкова мъртви. Неро се обърна да погледне Честа, но лицето на убиеца беше все така безизразно.
— Както казах, трябва да внимаваш повече — отбеляза Честа. — А сега, след като представих препоръчителните си писма, какво друго бих могъл да направя за теб и твоите съюзници?
— Моите съюзници… — Неро го изгледа навъсено. — Моите съюзници не те харесват, убиецо.
— А, да. — Усмивката му беше тъжна и непресторена. — И къде е прелестната Те Скола Таки-Амре? — Неро запази упорито мълчание, а усмивката на Честа се разшири. — Не е нужно да ми отговаряш, сир Неро. И сам мога да се досетя.
Часме беше като грозен цирей върху южния бряг на Езгнано. Беше и постоянен дразнител за соларнийците, които често си говореха как трябвало да съберат флотилия и да сложат край на позорното му съществуване. Паякородните търговци от Порта Мавралис си говореха същото, но още никой не беше направил нищо по въпроса. Истината бе, че както сред паякородните, така и сред соларнийците, мнозина имаха интереси в Часме. В Часме всичко се въртеше около парите.
Не беше точно град. Твърде малък беше, за да се закичи с това определение. Беше по-скоро междинна спирка за всички, които обикаляха бреговете на Езгнано — сбирщина от тежки, изгърбени постройки, някои издигнати върху вкопани в земята колони, други върху понтони в морето. Някои от сградите бяха собственост на търговци, други на работници, но Часме беше известен най-вече като град на леярните. Фабриките му бълваха оръжие и брони, но преди всичко машини. Часме беше центърът, който осигуряваше летала и пилоти на Неумелите водни кончета от Принцеп Изгнана и на разбойниците и въздушните пирати от цялото Езгнано. Часме беше порта за богатствата на непроучения юг, които пристигаха във вид на роби, хитин и ценни метали. Часме беше град без морал и закони, управляван от шепа баснословно богати отцепници.