Освен това, и поне засега, Часме беше извън обсега на Империята и именно по тази причина Таки се спря на него в избора си. Въпреки десетилетната антипатия между двата града, Часме внезапно откри, че със Соларно го свързва обща кауза. Никой не искаше осородните да пуснат корени по бреговете на Езгнано.
Жителите на Часме бяха чудат помиярски коктейл. Повече от половината бяха полуродни, пръкнали се от топилнята на мухородни, паякородни, бойни бръмбари, водни кончета, пчелородни и още дузина други раси. Сред цялата тази мешавица в една кръчма в сутерена на фабрика за автовозила малката групичка на Таки се вписваше идеално.
Тук бяха нейните пилоти, нейните приятели и съперници — всички, които Таки смяташе за свои равни. Събрала ги беше около три съединени маси и изчака всички да си получат питиетата и да приключат със заяжданията относно статут и положение.
Тук бяха соларнийците — Ниамед, чието лице изглеждаше още по-строго заради късо подстриганата коса и превръзката на окото; също едрият Скобран с изрисуваното златно крило на нагръдника, който беше довел със себе си още неколцина пилоти на свободна практика; тук беше и Те Френа, единствената друга мухородна сред присъстващите, която още носеше превръзки върху изгарянията по лицето си след близка среща с осородно жило. Тук бяха и местните пилоти — часмийски наемници, до един корави и безмилостни мъже и жени, сред тях мълчаливият полуроден, познат като Кръвопиеца, и печално известният пират Вечерницата, пчелороден в изгнание, чийто ортоптер „Пустота“ беше познат из цяло Езгнано. Тук бяха и десетина ездачи от Принцеп, по варварски великолепни с дървените си доспехи, мъниста и татуировки, начело с арогантния и изрисуван Древане Сае.
— Не е тайна защо сме тук — обяви Таки веднага щом гостите й поутихнаха.
— Соларно има нужда от помощ — обади се мъжът, познат като Вечерницата. Макар дребен почти колкото мухородните, Вечерницата имаше свирепо излъчване, беше плешив, с обветрена кожа и щръкнала, разделена на две брада. — Въпросът е с какво сме длъжни ние на Соларно.
Таки му се ухили също толкова свирепо.
— О, ако наистина мислеше така, нямаше да си тук, сир Вечерница. Двамата с теб се познаваме; пътищата ни не се пресичат за пръв път. Но ако всички вие не виждате, че сега имаме насреща си враг, по-голям от всинца ни, взети заедно, значи няма смисъл да си губя времето с вас.
Част от водните кончета изпръхтяха презрително при последните й думи, а Скобран взе, че скочи ядосано и големите му юмруци разклатиха масата. Наложи се Таки да им кресне да си затварят устите и да си отворят ушите, за да чуят какво има да им каже.
— Добре, значи искате да ви засрамя с фактите? Така да бъде — заяви тя. — Да започнем с теб, сир Вечерница, и с корсарите от Езгнано. Вие още сте свободни и живи, сир. Защо?
— Щото съм по-добър пилот от всички тук, ето защо — изръмжа Вечерницата.
— И никога не спиш? Не ти се налага да приземиш от време на време леталото си, така ли? Не, свободен си, защото Езгнано е много голямо, а хората, които те преследват, нямат необходимите ресурси да те сгащят. Мислиш ли, че осородните страдат от недостиг на хора и летящи машини? Атакувай техен кораб или летало и те ще претърсят всяко островче в Езгнано, докато не те изтикат и от последното ти скривалище. А установят ли се веднъж, всички кораби и летала ще носят техните цветове! Ти го знаеш и точно затова си тук.
Вечерницата я изгледа злобно, но накрая все пак кимна бавно.
— А вие от Принцеп Изгнана — продължи Таки, — трябва да сте слепи, за да не виждате, че дните ви на суверенитет са преброени. Какво, според вас, ще направят осородните, когато открият, че на южната им порта има град на водни кончета? Равнинката Челядинка Трудан ми разказа за Дванайсетгодишната война — война между осородните и вашата раса.
— С тях сме се разделили преди векове — махна с ръка Древане Сае. — Със северняците. Те не са от нашия народ.
— Осородните изобщо няма да ви питат — настоя Таки. — За тях вие ще сте врагове също като водните кончета от севера. Всъщност те гледат на всички ни като на врагове. Ами Часме, какво ще стане с него? Ти ми кажи, Кръвопиецо.
Кръвопиеца килна глава настрани.
— Или ще ни превземат, или ще ни избият до крак.
— И какво предлагаш? — попита намръщено Древане Сае.
— Да прогоним осородните от Соларно — отвърна веднага Ниамед и се изправи.
— Лесно е да се каже. Но ако е толкова лесно да се направи, значи те не са заплаха! — ядоса се Вечерницата. — А ако наистина са такива, каквито ти ги описваш, да ги прогоним би било, като да отблъснем приливна вълна. Невъзможно.