— Чуйте ме! — извика отново Таки. — Стигнах далеч на запад, по-далеч от всички вас, повярвайте ми. Оттатък Порта Мавралис, в земи, за които повечето от вас дори не са чували, но които също се бият с осородните. Върнах се заедно с един паякороден лорд, който на свой ред търси начин да се пребори с тях. Може да не ви се вярва, но неколкостотин наемници от Паешките земи само чакат да им дам знак. Проблемът е, че никой от вас, нито един, няма представа какъв е светът отвъд Езгнано. Не разбирате, че целият свят, целият проклет свят е въвлечен в тази война.
Таки изведнъж се даде сметка, че за пръв път всички наистина са запазили тишина.
— За тяхната империя превземането на Соларно е дребна работа — продължи тихо тя. — Представете си капризно дете, което посяга да вземе нещо лъскаво само защото му е попаднало пред погледа. Северно и западно оттук има многохилядни имперски армии, тръгнали да завоюват други земи. Целта на осородните е да завладеят целия свят, град по град. За тях войната е начин на живот. Сега обаче са изправени пред враг по-голям и по-силен от предишните, затова все по-голяма част от войниците, машините и ресурсите им биват пренасочвани натам, към онази по-голяма борба. Ако кротува в оковите си, Соларно ще остане роб на Империята завинаги, а и цяло Езгнано заедно с него, но ако въстане сега, ако ние се притечем на помощ сега, имаме шанс да прогоним поробителите, защото вниманието и мечовете им са съсредоточени другаде. Пропуснем ли този едничък шанс, Езгнано ще се превърне в имперска провинция, градовете ще паднат един след друг, а всички ние ще останем извън учебниците по история.
— Не обещавам нищо — каза Древане Сае, а после предложи: — Да чуем какво точно искаш от нас.
— Искам всяко летало, което можете да отделите — заяви Таки. — В Соларно вече се готви бунт, има и войска от Паешките земи, която е готова да тръгне в поход. Но ми трябват ортоптери, хелиоптери, фиксове, каквото можете да дадете — всички вие. От градовете до свободните корсари на Езгнано, имам нужда от вас. Имам нужда от всички вас.
Даде си сметка, че се изправила в целия си миниатюрен ръст, а те я слушат внимателно, сякаш молбата й е нещо съвсем разумно и наложително. Даде си сметка за това и отговорността я изплаши до смърт.
В Соларно валеше — ситен топъл дъждец, който идваше от езерото и задръстваше улиците с мъгла. Залязващото слънце рисуваше дъги над водата. Свечеряваше се и Неро бързаше. Осородните бяха наложили вечерен час, който щеше да продължи и през следващата десетница. Затягаха винтовете на своята власт и постоянно усилваха натиска над града, сякаш да пробват каква па̀ра ще излезе.
„Ще им покажем ние една па̀ра.“ Само че Неро не беше боец по природа и целият план все повече му намирисваше на хазартна игра с големи залози и още по-голям риск.
Мина бързешката покрай имперски патрул, с надеждата, че ще видят в него поредния мухороден в град пълен с мухородни, по-зле облечен от повечето и с нищо незабележим. Хлътна в една тясна уличка, а после се издигна право нагоре покрай стената и влетя в отворен прозорец на втория етаж.
Джемейн и Уен, бойците от съпротивата, вече бяха там. Уен го изгледа с полупритворени очи от мястото си в ъгъла. Джемейн крачеше из стаята.
— Къде са другите? — попита Неро. — Какво е станало?
— Повечето са долу — обясни лаконично Уен, а после добави: — Нищо не е станало.
— Нищо ли? — възкликна Джемейн. — За тебе може да е нищо, но днес осородните са арестували трима от хората ми. Явно са ни надушили…
— Арестували са ги, защото са ги сварили да агитират срещу господството им. Какво друго може да очаква човек? — отвърна ядосано Уен.
— Какво ще стане, когато ги разпитат? Ще стигнат ли до вас? — попита притеснено Неро.
— Не мисля. Знаят само за една явка, която вече закрихме — каза Джемейн и сигурно щеше да продължи, но по каменното стълбище проехтяха стъпки. Неро се премести по-близо до прозореца, за всеки случай, но бързо се отпусна, когато в стаята влезе Таки. Тя стрелна с поглед двамата бойци от съпротивата, после погледна към Неро.
— Още не си дал фира, както гледам.
Той я удостои с усмивка и получи същото в замяна.
— Ако искаш да прекратя опитите си за освобождаване на родния ти град, само кажи.
Заедно с Таки в стаята беше влязла и една паякородна, в чието лице Неро позна Одиса, агентката на Теорнис. До нея стоеше полуроден с тежка снага, някой от свободните пилоти на Езгнано навярно, реши Неро.