— Всички ли сме тук? — попита Таки.
— Не съвсем — каза Неро. — Очаквах да дойде някой от червените.
— Те са се снишили яко, проклетниците. Мазнят се на осите — отбеляза с отвращение Джемейн.
— Без тях няма да се справим — изтъкна Неро. — Трябват ни повече хора.
— Ако всичко тръгне добре, ще ни подкрепят — каза Уен. — Просто не искат да се ангажират отсега.
— Това ни поставя в доста несигурно положение — възрази Неро и погледна към Таки за подкрепа.
— Ще пратя съобщение на домина Джениса, пък дано се вслуша. Мисля, че сатенените ще се надигнат — каза тя.
— Ако не го направят, всички ще увиснем — настоя Неро.
Таки кимна, после сви рамене. Прав беше, но какво можеха да направят?
— След четири дни осородните ще дамгосат града — обясни Уен. — И ще го направят както си му е редът, с официална церемония пред очите на всички. Пробват границите на търпението ни. Ако церемонията по встъпване в длъжност на губернатора мине без проблеми, ще знаят, че са ни прекършили.
— Значи ще ударим след церемонията? — попита Неро и взе да мести поглед по лицата им в проточилото се мълчание. — Какво, сега ли?
— Ти не си соларниец — каза Таки.
Той я погледна ядосано.
— Но си рискувам кожата за Соларно, ако не си забелязала.
— Не това имам предвид.
— Соларнийската гордост — вметна едрият полуроден. — Това има предвид. Осите си знаят работата. Мине ли веднъж церемонията, никой няма да застане под флага ти.
— Значи… — Неро вдигна вежди. — Казвате, че осородните ще очакват проблеми по време на церемонията и вие ще се погрижите да не останат разочаровани?
Точно това казваха. Неро срещна погледа на Одиса и видя, че не е единственият, който смята тази идея за крайно ексцентрична.
— Там ще има войници, почти целият гарнизон и… — започна той.
— Именно — прекъсна го Уен. — Което означава, че ако го направим както трябва, ще им видим сметката с един удар.
— Ако — подчерта Неро. — Ако. Ще ни трябва нещо наистина специално, за да извъртим такъв номер.
— Осигурила съм пилоти и машини — заяви Таки. — Имаме войска и наемници от Паешките земи, които са готови да стъпят на пристанището. Имаме и съпротивителното движение вътре в града.
— Което може евентуално да ни подкрепи — изтъкна Неро.
— Можем да удряме по осите от тук до края на света — подчерта Таки с нескрито раздразнение, — но това само ще ги накара да затегнат хватката си. Колкото повече време им дадем, толкова по-дълбоко ще се окопаят. Вашите Равнини се сражават с тях, вярно, но докога ще продължи съпротивата им? Ако искаме да освободим Соларно, трябва да строшим оковите сега, преди осородните да са добавили нови.
Всички бяха на един акъл, очевидно. Неро стисна зъби.
— Щом така искате да си изиграете козовете — промърмори намусено той. — Ще ни трябва сигнал… — добави и вдигна ръка преди да са го засипали с откачените си идеи. — Аз ще имам грижата за сигнала. Оставете го на мен.
— И какъв ще е? — попита Уен.
— Ами, ако не измисля друго, ще си смъкна гащите и ще се нагъзя на новия губернатор. Дайте ми време и ще измисля нещо — увери ги той.
Таки се усмихна и това до голяма степен оправда всичко останало.
Когато си тръгнаха, той седна на пода, както го правеха мухородните по неговите краища, и се замисли. След малко каза на глас:
— Можеш да се покажеш вече. И без това си чул всичко.
Честа се вмъкна през прозореца. Сигурно беше клечал на перваза отвън в сянката на стрехата. Скочи на пода с ленива грация.
— Прави са, между другото — подхвърли той. — За подходящия момент. Познавам този град. Мине ли официалната церемония, всяко желание за съпротива ще се изпари. На соларнийците им дай яростни действия, за които после да съжаляват. В кръвта им е.
Неро го гледа дълго, преди да каже:
— Нямам право да те моля за нищо.
Честа кимна.
— Вярно е. Затова недей. — Бегла усмивка изкриви лицето му. — Какво ще правиш ти, ако спечелите, Неро? Ако Империята се види притисната от всички страни и Соларно си върне свободата? В Равнините ли ще се върнеш?
— Аз съм човек пътешественик — отвърна Неро. — Светът е голям. Все ще намеря нещо.