Оставаше им още десетница път до Сзар, според най-оптимистичните прогнози, когато близнаците изчезнаха. Конвоят потегли като всяка сутрин и малко по-късно един от другите занаятчии забеляза отсъствието им. Дрефос моментално нареди да спрат и разпрати войници във всички посоки да ги търсят. Не беше особено притеснен, не личеше да се бои, че нещо лошо е сполетяло бръмбарородните. Не, беше просто раздразнен заради това неочаквано неудобство. Искаше близнаците да се върнат, за да може да продължи с работата си. През цялото време Големия Грейв го следваше по петите и разнасяше сандъци с чертежи и книги, без да се оплаче нито веднъж.
Мина почти половин ден, преди войниците да намерят липсващите занаятчии. Донесоха ги за инспекция на Дрефос. И двамата бяха мъртви, но без видими рани по телата си. Всички взеха да говорят за евентуални врагове в селцата наоколо. Или това, или пчелородните са пратили тайни убийци да ги пресрещнат. Последното Касзаат обяви за нелепо. Дрефос лично извърши аутопсията, приведен над двете тела като да бяха повредени машини, които би могъл да върне към живот с цената на дребен ремонт.
Не сподели с Тото какво е открил, но явно беше казал и на някого другиго освен на мълчаливия Грейв, защото слухът плъзна бързо. Близнаците били отровени. И по всичко личало, че са се отровили сами.
Оттам нататък беше достатъчно да си мълчиш и да си отваряш ушите, а Тото го биваше и в двете неща. Всякакви теории и хипотези се разпространяваха сред членовете на конвоя. Дрефос и Големия Грейв бяха единствените, които не говореха за това. Тото не беше познавал добре двамата бръмбарородни, но посмъртно научи доста за тях.
Една нощ малко по-късно, когато конвоят беше наближил Сзар достатъчно, че Касзаат да се взира тревожно в североизточния хоризонт, Тото обиколи тихомълком товарните автовозила, огледа внимателно съдържанието им, отбеляза си формата и функцията на компонентите и стигна до определени заключения.
Ако си го беше поставил за задача, щеше да се сети много по-рано. За разлика от него другите занаятчии, изглежда, се бяха досетили, но се преструваха, че не знаят нищо. За новото оръжие на Дрефос.
Същата нощ, след като беше стигнал до въпросния извод, Тото изведе Касзаат извън лагера и спря чак на билото на един хълм, от който се виждаха подредените в кръг автовозила и рехавата охрана. Бяха достатъчно далеч, за да не ги чуе никой.
— Ще си помислят, че сме тръгнали по пътя на близнаците — измърмори тя, свела поглед към лагерния огън и фенерите на постовите.
— Касзаат — поде Тото, — близнаците… те не бяха точно механици, нали?
— Напротив, бяха, като всички нас — отвърна тя, а после добави: — Но не само това. Не само.
— Чувал съм хората да говорят за тях — каза Тото. — Че били алхимици. И че точно заради това Дрефос ги взел под крилото си.
— Те създадоха реагента, който стопи стените на Тарк — потвърди Касзаат. В гласа й се долавяше предпазливост, от която Тото заключи, че вече се е досетила накъде отива разговорът. Някъде току отвъд хоризонта се намираше родният й град, разбунтувал се срещу Империята, а тук, на път към него, беше Дрефос, пратен със задачата да изкове нов робски хомот за народа й.
— Съжалявам — каза той. Касзаат не го попита за какво, а само облегна глава на рамото му. Трепереше доловимо.
„Защо просто не избяга? — помисли си той. — Защо не се върне при хората си?“ Знаеше отговора на този въпрос. Отговорът се криеше в същата невидима каишка, която задържаше и него. Присъединявайки се към отбора на Дрефос, всички те бяха прекъснали връзката с предишния си живот.
Не беше съвсем сигурен какво го накара да й спести следващото логично разкритие, макар да подозираше, че Касзаат се досетила преди него. Така или иначе, Тото я прегърна и не каза нищо повече.
Потвърждението дойде по-рано, отколкото сам беше очаквал.
Още на следващия ден стигнаха до Сзар. Далечната половина на града се криеше под димна пелена, която лепнеше по куполите на ниските къщи. Единствените хора по улиците бяха осородни войници и скорпионородни от помощната войска с петносана жълтеникава кожа и алебарди на рамо. Занаятчийският конвой заобиколи един изоставен пазар със съборени сергии и разкъсани навеси. Тото се вглеждаше в къщите наоколо, но никой не надничаше иззад пердетата. Изглеждаха изоставени. Някои бяха с разбити врати, други бяха опожарени.