— А ще ми предскажеш ли бъдещето, ясновидке? — подсмихна се той.
— Не, ще предскажа бъдещето — поправи го тя и така му затвори устата. Стенуолд усети раздвижване около себе си. Десетина водни кончета, момчета и момичета на видима възраст тринайсет-четиринайсет години, се бяха появили отнякъде и носеха… огледала? Не точно. По-скоро големи парчета цветно стъкло с неправилна форма. Докато Стенуолд ги зяпаше озадачено, без дори да поглеждат към него, младежите се издигнаха във въздуха, накацаха тук-там по дървената конструкция и окачиха стъклата си. Подредбата беше, меко казано, странна, без никаква вътрешна логика и все пак прецизна до съвършенство. Отделните стъкла, широки приблизително метър, бързо се подредиха и свързаха, и скоро превърнаха откритата градина в нещо като оранжерия със стъклени стени и покрив в контрастиращи червени, сини и зелени участъци и празнини там, където стъклото не достигаше. Цялата тази операция, чудата и сложна за изпълнение, приключи в рамките на десетина минути под изумения поглед на Стенуолд.
Погледна към Инаспе и видя, че тя, както и той, както и цялата градина, приличат на мозайка от цветна светлина. Въздушната доскоро стая сега имаше стени от цвят, а слънчевата светлина наоколо им се разпадаше в призми от несъвместими и допълващи се оттенъци.
— Нямам никаква идея какво става — призна Стенуолд и с това извика широка усмивка върху лицето на Инаспе.
— Във всяка епоха има хора, чиито дела, за добро или зло, отекват в целия свят, и за една скромна гадателка като мен е възможност, едновременно велика и ужасна, да се изправи срещу такъв човек. Ти, по своя воля, си станал върха на писеца, който пише историята, и като погледна в твоето бъдеще, аз се надявам да зърна и пътя на целия свят. Угоди ми, Стенуолд Трудан. Угоди ми и Фелипе Шах ще те удостои с усмивка. — Тя разчисти земята между тях и Стенуолд видя, че именно там цветовете са срещат — истински калейдоскоп в миниатюра. Стаята се беше превърнала в голяма леща, която фокусираше цветните оттенъци в центъра си. Занаятчията в него възнегодува. Светлината във Федерацията май не се държеше като светлината в Колегиум.
— Аз всъщност не вярвам, че хората могат да предсказват бъдещето — призна той.
— Хората предсказват бъдещето всеки ден, Стенуолд Трудан — отвърна тя, вперила съсредоточен поглед в дъгата, родена от едва доловимото движение на стъклените панели върху дървената конструкция. — Пуснеш ли камък, лесно ще предскажеш падането му. Ако знаеш, че един човек е непочтен, лесно ще предскажеш вероятността да те измами. Ако знаеш, че една армия е по-добре подготвена и по-умело предвождана, лесно ще предскажеш победата й в сражението.
Стенуолд не успя да сдържи усмивката си.
— Това е друго. Говориш за предварителна информация, която ти помага да прецениш най-вероятния изход от едно събитие.
— Същото е, Стенуолд Трудан, предсказване на бъдещето — каза тя. — Различен е само източникът на информация. Всичко, което се случва, си има причина, а причината на свой ред си има причина. Това е верига от събития, проточила се в далечното минало и изкована от необходимост, склонност, горчиви спомени и чувство за дълг. Нищо не се случва без причина. Предсказването на бъдеще няма нищо общо с предопределението, Стенуолд Трудан. Достатъчно е да се знае, че всяко нещо най-вероятно ще доведе до друго нещо. Именно затова аз не казах на Фелипе Шах, че Стенуолд Трудан от Колегиум ще дойде при него да моли за аудиенция; вместо това му казах, че ще пристигнат пратеници от юга, които ще говорят за война; че ще дойдат по въздуха и понеже не разбират от въздух, ще попаднат в буря.
— Догадки, които следват фактите — възрази Стенуолд.
— Догадки, предхождащи фактите — подчерта Инаспе. — Когато човек знае как да общува с по-абстрактните източници на информация, догадките му стават забележително точни.
Тръпки полазиха по гръбнака на Стенуолд.
— Познавам и други хора, които вярват в това. Самият аз съм виждал неща, които не мога да обясня. И въпреки това не мога да го приема.
— Аз пък съм чувала за хора като теб, които живеят в свят, където бъдещето тъне в непрогледен мрак. За нас обаче вярата в предсказанията е втора природа. За нас вие изглеждате слепи… но същевременно създавате такива неща, такива чудеса от метал… гениални творения. Ние сме точно толкова слепи за вашите умения, колкото сте вие за нашите. — Тъгата в тона й Стенуолд си обясни със спомените от Дванайсетгодишната война.