Придворните му, трийсетина водни кончета, седяха около принца по начин, който говореше за строго регламентирана подредба. Някои бяха в ниши високо в стената. Други държаха пергаменти и писалки, готови да записват. Трети просто си седяха и дори не личеше да обръщат особено внимание на своя принц. Всички бяха нагиздени с широките свободни роби от лека материя, така характерни за водните кончета, и Фелипе Шах далеч не беше най-богато облеченият. Ала също като паякородните, и водните кончета носеха гиздавите си дрехи, без да изглеждат ни най-малко натруфени. „Ако аз се облека така, ще изглеждам просташки“ — помисли си Стенуолд.
Настанили го бяха вляво от Фелипе и той се чудеше дали това място е израз на почит, на сигурност и дали изобщо означава нещо. Прецизните правила, които местните спазваха по отношение на дворцовия етикет, бяха непонятни за него. Жалко, че Дестрахис не беше тук да го напътства.
Стенуолд забеляза гадателката, Инаспе Райм, заедно с трима нейни сънародници, седнали в полукръг зад нея. Ала тя не погледна към него, гледаше право пред себе си. Имаше нещо странно около мястото й, нещо, което подсказа на Стенуолд, че представата му за дворцовия етикет е не само повърхностна, а и погрешна. Но повече от това не можа да разбере.
„Цял живот събирам разузнавателна информация, а ето че се оплетох като паяк в кълчища.“
На аудиенцията присъстваха и неколцина мерсери в доспехи от главата до петите. Един от тях се приближи към принца и му подаде нещо. Писмото на Салма, съобрази Стенуолд — писмото на принц Салме Диен до принц Фелипе Шах.
Принцът прочете мълчаливо писмото; придворните чакаха. Никой не беше споменал за какво иде реч в посланието, но изглежда, всички знаеха, като да бяха мравкородни, свързани в мисловна мрежа. У Стенуолд все повече се засилваше чувството, че се плъзга по повърхността на свят с неизбродни дълбини и пресложни правила. „Сякаш не знаех, че Федерацията е неизбродна и сложна. Нормално е да оплета конците. Само че нямам време да ги разплитам, защото положението у дома не търпи отлагане.“
Никакви новини не бяха пристигнали от Равнините, разбира се. Сарн като нищо можеше да е паднал.
Принц Фелипе Шах заплака и Стенуолд се стресна не на шега. Не беше чел писмото на Салма, но не се сещаше какво толкова може да е написал бившият му студент, че да предизвика такава силна реакция. Въпреки това принцът плачеше мълчаливо, сълзи се стичаха по лицето му и попиваха в дрехата. Невъзможно беше да се разчете емоцията, даде си сметка Стенуолд, видна беше единствено силата й. Водните кончета наоколо кимаха мълчаливо в знак на одобрение. Какво одобряваха обаче и защо, оставаше пълна загадка за Стенуолд и това само по себе си беше на път да докара и него до сълзи.
Приближи се слуга с бяла кърпа. Фелипе Шах избърса очите си. Седеше с писмото в едната ръка и кърпата в другата — стискаше я толкова силно, че юмрукът му трепереше. Всичко друго в него, маниерите, стойката, изражението, бяха спокойни като безоблачно небе, сякаш принцът беше изтикал силните емоции в кърпата така естествено, както някой друг би свалил шапката си.
— Майстор Стенуолд Трудан — започна принц Фелипе. — Вашият посланик ни уведоми, че желаете аудиенция.
С периферното си зрение Стенуолд зърна седналия недалеч Грамо. Старецът се изпъчи доволно при думите на принца.
— Бих ви посрещнал с гостоприемството, което дължа на всички, дошли с мир в моя двор — продължи бавно Фелипе. — Ала на вас дължа повече, защото ми донесохте прощалното писмо на моя род-облигат, когото не ще видя повече.
Макар десетки въпроси да напираха на устата му, Стенуолд съумя да запази мълчание. Ала нещо в погледа или изражението явно го беше издало.
— По вашите земи едва ли имате този обичай — каза принцът. — Тук ние не държим децата си близо до нас, майстор Стенуолд Трудан. Тъкмо напротив, даваме ги за отглеждане в чужди къщи, за да опознаят света през собствените си очи и чрез собствените си грешки. Така те се учат да съдят, да работят или да се взират във водите. Принц-минор Салме Диен дойде при мен като малък, за да се учи на управление. Той не ми е син, но ми беше като син, докато собствените ми деца бяха далеч…
— Вие ли… — поде несмело Стенуолд, без да знае позволено ли е да говори, преди да са му дали официално думата. Принцът кимна и той продължи: — Вие ли го пратихте в Равнините, майстор… ваше височество?
Фелипе наклони глава.
— Отиде по мой избор, да.
— С появата си принцът определено обогати колегиумското общество — заяви Стенуолд и осъзна, че в желанието си да бъде любезен, е прекрачил границата на учтивостта и е нагазил в ласкателството. — Мога ли да ви попитам защо го направихте? Преди Салма да дойде в Колегиум, контактите между нашите народи бяха силно ограничени, ако не броим нашия посланик, разбира се.