Но не докрай — върхът проби, но след това острието се плъзна безславно по хитиновата броня. Тисамон падна върху гърба на насекомото, претърколи се и замахна в движение да съсече един от средния чифт крака на противника. Животното отново се обърна с лице към него.
Двамата се разбираха чудесно. Тисамон се беше дуелирал с много мъже и жени, докато стигне дотук, но с нито един не беше усещал връзка като тази. Точиците по черупката на противника му не бяха окраска, разбра той, а белези от стари битки. Двамата се разбираха чудесно.
Когато насекомото го нападна за трети път с раззинати челюсти, Тисамон се плъзна напред, подви крака, видя как смъртоносният силует на главата с мандибулите минава над него, чу как трите чифта крака стържат по пясъка в опит да убият инерцията. И без колебание заби сърпа си в гръдния кош на създанието, в основата на краката, толкова дълбоко, че ръката му потъна до китката в тялото му.
Когато звярът издъхна, Тисамон постоя на колене до него, положил ръка върху неподвижната глава между гигантските челюсти. После се изправи и им позволи да го изведат. А тълпата го приветстваше, изпаднала в делириум, точно както беше приветствала създанието, което той беше убил.
„Капитас.“ Отърси се от съня наяве, колкото да си спомни къде се е озовал. „Сега съм в Капитас, в сърцето на Империята… с оголен сърп.“
Следващият му двубой го изправи срещу дезертьори, беше специално угощение за тълпата. Преди да го пуснат на арената, изведоха там осмина мъже и ги оковаха за единия крак към скоба в центъра на кръга с достатъчно дълги вериги, за да се движат свободно. Ръководителят на игрите беше предвидил допълнителни декори за този двубой във вид на дървени барикади и стени, които да имитират изоставено укрепление, те бяха достатъчно ниски, за да не пречат на публиката, но и достатъчно високи, за да се крият зад тях дезертьорите и техният противник. Дезертьорите нямаха представа какво ще излезе насреща им. Нямаха брони, въоръжени бяха с обикновени ножове, но пък бяха осородни и можеха да жилят. Обещали им бяха свободата, ако оцелеят в битката.
Тисамон излезе на арената толкова безшумно, че повечето му противници дори не разбраха за присъствието му. Тръгна дебнешком към окованите мъже, така че само зрителите да го виждат, придвижваше се бавно от прикритие към прикритие. Дезертьорите се оглеждаха трескаво, усетили по реакцията на тълпата, че нещо е било пуснато заедно с тях на арената, нещо, което се криеше.
Тисамон показа на зрителите нещо ново — как ловуват богомолкородните. Първата му атака дойде без предупреждение — само за миг той ускори от дебнеща стъпка до главоломна скорост. С три стъпки и един скок Тисамон прекоси центъра на арената, като сечеше мълниеносно със сърпа си. Уби четирима. Другите стреляха с жилата си, но твърде бавно. Оставиха следи от обгоряло по дървените декори и само като по чудо не се избиха един друг.
А после се скараха. Започнаха да си крещят. Напълно бяха забравили за тълпата. Знаеха само, че са сами във враждебна среда и че имат опасен противник.
Единият взе да удря с камък по веригата си, другите се оглеждаха с протегнати длани. Тълпата пощуря окончателно. От издигнатите трибуни зрителите виждаха, че Тисамон е там, сред оцелелите, съвсем близо до тях. Той се наведе бавно и взе с лявата си ръка нож, захвърлен на земята от някоя жертва. Светкавично движение на китката и ножът се заби в гърлото на мъжа, който стоеше най-далече от него. Останалите, роби на инстинкта, се обърнаха да погледнат.
И с това се приключи.
Остави се да го върнат в килията, в зловещите кошари под арената. Мястото беше ужасно и странно, лабиринт от решетки без преградни стени, който не предлагаше дори минимално уединение, проектиран така, че вътрешното пространство да се прекроява без много усилия и малката клетка за един човек да се отваря към по-голяма килия за животно или група нещастници, обречени да прекарат заедно последните си часове, преди да умрат групово на арената. Лампи с горящо масло висяха от тавана и хвърляха слаба светлина. Този лабиринт от клетки датираше отпреди бурното технологично развитие на Империята и беше кажи-речи най-старата част от Капитас, запазила се в оригиналния си вид до ден-днешен. Осородните бяха запазили част от традициите си непокътнати.