В онази нощ цветът на Фелиал повехна, а на сутринта стана ясен и броят на жертвите им — хиляда и седемстотин мъртви. Въпреки техническото си превъзходство и модерните си оръжия, имперците бяха дали сто седемдесет и три жертви повече.
На следващия ден Фелиал пламна. Богомолски фортове, издигали се стотици години наред, сега избухваха в пламъци. Десетки хиляди войници, машини, артилерия и огнехвъргачи си пробиваха път през гората и подпалваха всеки и всичко, което се изпречеше на пътя им. Богомолкородните продължаваха да се сражават и всеки от тях разменяше живота си срещу живота на дузина имперски войници, но те не свършваха и не свършваха. Пожарите спряха едва когато оцелелите побягнаха, изоставяйки домовете си, живота си и историята си на имперския ботуш. Побягнаха на запад — къде другаде? Побягнаха към Колегиум и навярно към Сарн. Нямаха друг избор.
В кабинета си в Селдис Теорнис от Алданраелите преглеждаше доклада почти безразлично. Богомолкородните бяха изпълнили предназначението си и вече ги нямаше. Не беше голяма загуба, поне от гледна точка на неговия народ. Ако съюзниците спечелеха войната, богомолкородните може би щяха да възстановят поселищата си. Или пък не.
Вече почти от десетница водеше спорове. Спореше с мъже от други семейства и с жените от своето. Времето за удар беше назряло, а те изведнъж взеха да се колебаят. Имперските сили северно от Селдис в лицето на почти цялата Осма армия ги тревожеха.
— Сега е моментът, сега! — убеждаваше ги той. Агентите му бяха готови да драснат клечката на Соларно. Сарнианците бяха в поход. Колегиум беше настръхнал като игленик от обсадни машини. Империята се сражаваше по всичките си граници. — Сега! — повтаряше неуморно той.
Но те оставаха слепи и глухи. Дискусиите продължаваха, а безкрайните аргументи и контрааргументи бяха само димна завеса за политическите маневри зад кулисите. Всички се интересуваха само от едно — кой ще е на върха, когато се стигне до края.
Теорнис плъзна отново поглед по доклада с неприятната новина, която щеше да нанесе тежък удар върху шансовете и бъдещето му.
Вместо да ударят снабдителните маршрути на осородните и така да дадат своя малък дял за спасението на Равнините, мравкородните от непревзимаемия остров Кес изчакваха. Вече не беше тайна защо Втора имперска армия беше заобиколила островната им град-държава, вместо да я удари, както се очакваше — кесианците бяха сключили пакт за ненападение с Империята и така бяха обрекли Равнините на гибел.
— Сега! — продължаваше да настоява той, но неговото „сега“ бързо избледняваше в миналото. Ако не успееше да извлече дивидент от неуморните си усилия, самият той, а и всичко останало, щеше да бъде изгубено.
Два дни по-късно вече съжаляваше за всичко. Хванал беше копривата с голи ръце и се беше опарил жестоко. Хората от неговата раса открай време залагаха много на самообладанието, а ето че неговите ръце не спираха да треперят. Теорнис от Алданраелите, боен лорд и подпалвач на войни, беше получил желаното.
В светлото утро на днешния ден, преди жегата да стане неприятна, обединените сили на седем от великите семейства на Селдис бяха потеглили на север с цел да унищожат имперските сили, струпани недалеч от града, и да прекъснат снабдителните линии, които подсигуряваха настъплението на Втора армия към Колегиум. С този решителен удар Паешките земи щяха да затворят цялото южно крайбрежие за осородните и така да облекчат Колегиум и Сарн, чиято задача бе да надвият генерал Малкан и Седма армия. Удар, изчерпил докрай забележителното красноречие на Теорнис и политическото влияние на Алданраелите. Удар, зад който стояха личните интереси на забележителен брой паякородни.
Концентрираната в Селдис войска беше набрана от десетина различни сатрапии в рамките на Паешките земи. Освен ядрото от паякородна лека пехота, осигурена от по-дребните семейства и от такива, който бяха изгубили влиятелните си приятели или предишните си богатства, войската включваше хиляди хора от други раси — бръмбарородни занаятчии и тежка пехота с оловомети и бойни автовозила; червенокожи огнени мравкородни с ризници от медна оплетка и тежки арбалети, които маршируваха рамо до рамо с намусени скорпионородни наемници, гологърди и преметнали тежки мечове и брадви на рамо; летящи отряди от водни кончета, които кръжаха като разноцветни облаци във въздуха. Стотици мухородни съгледвачи и лъкометци, мравкородна пехота от далечните южни градове, които Равнините рядко включваха в сметките си; скакалецородни пустинници с копия и малки кръгли щитове; космати и мърляви тарантулородни, които минаваха за примитивните братовчеди на паяците. Изобщо, могъща военна сила по стандартите на всеки паякороден аристои. Според разузнавателната информация, селдианската армия надвишаваше противника почти три към едно.