— Къде отиваш?
— Ще седна другаде. Мик я последва.
— Защо?
— Как защо? Да не мислиш, че ще стоя тук да ги гледам? Отвратително. На тяхната възраст.
Карен намери места в края на един ред, колкото е възможно по-далеко от тях. Но макар и вече да не се виждаха, закрити от хората между тях, тя не можеше да ги забрави и през целия филм се обръщаше и поглеждаше към средата на партера.
Когато излязоха от киното, Карен нямаше настроение.
По пътя Мик се опита да я разведри и взе да приказва за филма. Карен обаче само го слушаше, кимаше или отговаряше едносрично, но не спореше с него и не изразяваше собствено мнение. Той дори направи опит да я предизвика, като започна да превъзнася прелестите на героинята; особено в сцената, когато и помагаха да се качи на сала, мократа й рокля беше разкъсана отпред и прилепнала по тялото, така че всичко й прозираше. Но от това възторжено описание Карен още повече се затвори в себе си и изобщо престана да му отговаря.
Когато минаваха покрай „Царството на Нептун“, специализираната закусвалня за пържена риба, Мик я попита дали не иска да хапне нещо. Тя се поколеба, кимна разсеяно и влязоха. Застанаха на опашката и Мик внимателно разучи менюто, окачено над големите съдове, в които се пържеше рибата, за да сметне какво може да купи. Парите щяха да му стигнат за две порции треска с картофи в пластмасови чинийки (които струваха два пенса), но не и за допълнителна гарнитура — грах, боб или сос от къри.
В дъното на закусвалнята имаше зала с маси, където клиентите можеха да вечерят седнали. Тъй като това бе първата им среща, Мик реши, че ще е по-възпитано и ще направи по-добро впечатление на Карен, ако и предложи да седнат, а не да тръгнат по улицата с чинийките в ръце. Карен нямаше нищо против, влязоха и седнаха един срещу друг на една маса до стената.
На стената над тях, както и по останалите стени на заведението, бяха направени специални нишички, пред които се виждаха кепенци, така че поставените вътре цветни фотоси от чуждестранни курорти създаваха впечатление за истинска гледка през прозореца. Интериорът подхождате на ярките цветове от снимките и на клиентите им се струваше, че вечерят на брега на Средиземно море и че рибата в чиниите им е уловена на две крачки от тях.
Мик поля обилно рибата си с оцет, за да се напои добре. Щеше му се да залее и картофите си с доматен сос, но си спомни как в една телевизионна пиеса младежът се стараеше да направи добро впечатление на момичето, което бе поканил за пръв път в скъп ресторант, но щом им сервираха вечерята и той си поиска кетчуп, всички го зяпнаха като втрещени. Мик така и не разбра какво толкова неприлично е направил, но съдейки по реакцията на сервитьора и момичето, това очевидно бе непростимо просташка постъпка.
Карен дори не посоли вечерята си. Ядеше разсеяно и толкова време предъвкваше всяко картофче, сякаш забравяше как се гълта. Мик набождаше по няколко картофчета наведнъж и поднасяше към устата си пластмасовата виличка едва когато се скрият целите й зъбци.
— Направо умирам от глад. — Човекът от съседната маса го изгледа с любопитство и след като го наблюдава известно време, реши, че макар и да преувеличава, добре играе ролята на човек, който умира от глад. — Не успях да хапна, преди да изляза. — Той замълча, колкото да преглътне. — Бях неспокоен. Мислех си, че може и да не дойдеш.
Откак бяха излезли от киното, за пръв път Карен се усмихна и прояви интерес към това, което той казва.
— Защо? Нали бях обещала?
Мик само вдигна рамене и съсредоточено продължи да се храни. Карен гледаше колко бързо изчезва всичко от чинията му.
— Ако искаш, вземи и моите картофи. Той така се зарадва, ще речеш, че му бе предложила работа.
— Защо, не ти ли харесват?
— Не съм гладна. — Тя пресипа почти всичките си картофи в чинията му. Едно картофче падна на масата, но той прояви добро възпитание и изчака да го вземе когато Карен не гледа. — Опитвам се да пазя диета.
Мик лапаше, сякаш до този момент бе стоял гладен целия ден.
— Защо? Ти не си пълна.
— Да, но може да напълнея. На младини майка ми е била като мен. Виждала съм снимките й отпреди да се ожени. Не можеш да я познаеш.
— На мен не ми се стори пълна. Карен не очакваше такъв отговор.
— Защото не успя да я видиш добре. Разправя, че имала едър кокал.
— Но не прави впечатление на много стара. Човек може да ви вземе за сестри, а не за майка и дъщеря. Карен заклати глава в знак на несъгласие.
— Изобщо не си приличаме. Аз приличам на татко. Всички казват така. Имам неговите очи.
Мик се вгледа в очите й, но нямаше как да прецени, защото не познаваше нито баща й, нито майка й.