Преди да излязат на главното шосе, Мик натисна спирачките — не искаше да рискува да ги забележи някой полицейски патрул, — слязоха от колелото и затичаха с него надолу по хълма. Завиха зад ъгъла и Карен неспокойно погледна към автобусната спирка на около сто метра пред тях.
— Виж, там е! Но докато го каже, осветлението вътре в автобуса изгасна и той потегли тъй бързо, че те не успяха нито да извикат, нито дори да направят знак.
Автобусът изчезна зад ъгъла, където се намираше бюрото за фотокопирни услуги, и Карен каза:
— Лошо ми се пише, като се прибера.
— Какво ще правиш?
Карен метна дръжката на чантичката си през рамо.
— Ще трябва да вървя пеш. Няма да ми стигнат парите за такси.
Мик започна да си играе със звънеца на колелото, натискаше лоста почти до края, но така, че езичето да не докосва камбанката.
— В такъв случай ще те изпратя. Но първо да се отърва от това чудо, за да не ни видят ченгетата.
— Няма нужда. Ще се оправя сама.
— Ще дойда за всеки случай. По това време можеш да срещнеш какви ли не типове.
— Но така и ти ще закъснееш много.
— За мен няма значение. Аз не трябва да ставам рано сутринта.
Той вкара колелото в някакъв заден двор и го облегна на перваза на прозореца. Една котка на прага гледаше бравата и мяучеше да я пуснат вътре. Мик открехна тихичко вратата и котката се шмугна през пролуката, която надали беше по-широка от дебела книга.
Той излезе от двора и видя Карен в края на улицата да наднича през витрината на един магазин, който явно вече не работеше. По праха на стъклата имаше надраскани имена и най-различни лозунги, а дебелият слой мръсотия почти бе заличил рекламата за някакъв шоколад в горната й част.
Карен избърса едно местенце и надникна вътре, а Мик стоеше и я гледаше.
— Прибрах колелото на сигурно място. Сутринта някой ще го намери и ще се обади в полицията.
Карен не го слушаше. Забила нос в стъклото, тя се взираше в изпочупените витрини, където са били изложени стоките, и в редиците празни буркани за бонбони със завинтващи се капачки по рафтовете зад щанда. Без да откъсва поглед от витрината, тя каза:
— Като малка често идвах тук. Докато чакахме автобуса, мама и татко ми купуваха бонбони.
Щом излязоха на затревената площ пред блоковете, Карен се събу.
— Слава богу, още малко остана. За следващия път, когато ще излизам с теб, ще си купя туристически обувки.
— Само да си оправя мотоциклета. Тогава няма да проблеми.
Отдалечиха се един от друг, за да заобиколят едно захвърлено обгоряло кресло. После Мик посегна да хване Карен за ръката и тя прехвърли обувките си, за да не им пречат. Повървяха мълчаливо из едно залесено място, Карен му показа откъде да мине, за да избегне калта пред вратата на футболно игрище, ограничена от два дънера, излязоха на открито и Мик посочи с глава трите блока пред тях.
— В кой от тях живееш?
— В първия. „Чатсуърт Райз“.
Спряха пред гаражите под блока и Карен се обу.
— Дано майка ми да си е легнала.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Вече ще се оправя сама.
Мик я прегърна и я притисна към вратата на един от гаражите. Тя го остави да я целуне, но възпря напористото му коляно, а щом усети, че започва да разкопчава палтото й, отвори очи и го отблъсна.
— Слушай, престани, и без това съм закъсняла. Мик влезе с нея във входа и тя натисна бутона за асансьора.
— Дано работи. Направо ще припадна, ако трябва да се кача по стълбите тази вечер.
Карен натискаше бутона често-често, а Мик гледаше лампичките и се ослушваше. Щом чу, че асансьорът слиза надолу, я попита:
— Ще се видим ли пак?
Карен извади от чантата си огледалце и докато дойде асансьорът, бързо се огледа.
— Ако имаш желание.
— Кога?
Тя пооправи косата си и провери дали червилото и гримът й са в ред.
— Майка ми се превръща в същински Шерлок Холмс, когато се връщам отнякъде.
— Утре, а?
Карен се усмихна, поизви огледалцето, тъй че да улови Мик в него.
— Виж го ти какъв бил пъргав.
— Ще се отбия да те видя в магазина.
— Добре.
Асансьорът спря с глух тътен и вратата му се отвори с трясък. Карен не успя да влезе, защото Мик я притегли към себе си и отново я целуна; но този път тя не притвори очи, а хвана вратата, за да я задържи.
Както се целуваха, Карен започна да отстъпва и Мик щеше да влезе в асансьора с нея, но тя го отблъсна и той остана от другата страна на металния праг.