Смачканият целофан зашумоля и се разгъна в кошчето, докато мисис Лодж запали цигара и дръпна за пръв път.
— Още не си ми казала кой те е изпратил. Тя размаха клечката кибрит, за да я изгаси и от нея се проточи струйка дим, подобна на знамената, които рицарите от кошчето за смет носеха. Карен стоеше и я гледаше. Зад нея вратата към коридора все още зееше отворена.
— Не съм длъжна да ти казвам всичко. И без това до гуша мп е дошло непрекъснат да ми се бъркаш. Да не река да изляза някъде.
— Правя го единствено защото се тревожа за теб.
Голяма отговорност е сам човек да отгледа дъщеря.
— Няма защо да се занимаваш с мен. Мога и сама да се грижа за себе си.
— Това вече съм го слушала. Карен, разбери, трябва да внимаваш.
— Да не мислиш, че не знам? Но това не се отнася само за мен.
Начинът по който и отвърна, накара мисис Лодж да изтръска нервно цигарата си в пепелника. Но пепел още нямаше и от нея се отрониха само няколко прашинки.
— Какво имаш предвид?
— Теб! Нали ти беше тази вечер в киното с оня тип!
Мисис Лодж дръпна дълбоко от цигарата и растящото стълбче пепел можеше да послужи като мярка за това колко е била потресена. Кога ли ги бе видяла Карен? Дано да е било в края на прожекцията, когато в салона светнаха; или на излизане от киното. С престорено безразличие тя запита:
— Защо, и ти ли беше на кино?
— На кино! Бяхме седнали два реда зад вас. Почувствувах се като истинска глупачка.
Мисис Лодж започна да се изчервява и цветът на шията и почти се изравни с наситения оттенък на пеньоара. Сякаш изведнъж върху нея се приковаха погледите на всички. И на Карен, и на момченцето с насълзенн очи от картината на стената, и на плюшеното лъвче от канапето, дори на вълнистото папагалче от клетката до прозореца. От него поне можеше да се избави! Стана и покри клетката му. Пооправи кърпата, подпъхна краищата й, за да спечели време и се овладее.
Обърна се и каза:
— Добре де, в това няма нищо лошо. С Джордж се познаваме вече от няколко месеца.
— Но на мен нищо не си ми казвала за него.
— Не знаех как ще реагираш, затова. Нали те познавам.
Исках първо да разбера как ще върви и тогава да ти кажа.
— Моля? Кое как ще върви?
Карен отново започна да прехвърля ключа в ръце. Мисис Лодж взе цигарата си от пепелника, седна на канапето и подви крака.
— Е, добре. Сега вече бих могла да поканя Джордж вкъщи и да те запозная с него.
— Не искам да се запознавам с него.
— Защо? Аз съм му разказвала за теб. Сигурна съм, че ще го харесаш.
— Не искам да ми се мярка пред очите! Мразя го! Мисис Лодж се поизплаши от този яростен отпор, за момент дори и се стори, че Карен може да се нахвърли върху нея.
— Карен! Не говори така. Не е честно.
Карен се обърна и избяга от стаята. Така силно затръшна вратата след себе си, че всички врати в апартамента се разтърсиха, а вратата на всекидневната отново се отвори. Мисис Лодж се изправи, понечи да я извика, но се отказа, безмълвно се отпусна на канапето и се облегна на възглавницата.
Вторачи се в телевизора с невиждащ поглед, после запали от догарящата цигара друга, присегна се към масичката и изключи телевизора от дистанционното управление. В настъпилата тишина ясно се долавяше как часовникът тиктака, как папагалчето шава в съня си и как отвън от време на време минават коли. Но мисис Лодж не ги забелязваше — вперила поглед в огъня, тя чуваше само как Карен плаче в стаята си.
Мик сваляше предното колело на мотоциклета си, за да превери спирачките. Бе отделил кабелите от спидометъра и тъкмо отвиваше осовата гайка, когато в гаража влезе баща му. Мик не го чу — беше с гръб към вратата и транзисторът бе пуснат високо. Мистър Уолш отиде до тезгяха и намали транзистора, Мик стреснато се обърна да види какво става.
— Защо трябваше да го правиш?
Мистър Уолш не отговори на въпроса, а му подаде свития на руло вечерен брой на местния вестник.
— Ето ти го. Току-що дойде.
Както беше коленичил пред мотора, Мик не оставяше гаечния ключ.
— Ще го прегледам, като се прибера да хапна. Първо искам да свърша.
— Ще го прегледаш веднага. А с тая работа можеш да си играеш и друг път.
Мик пусна гаечния ключ и му показа ръцете си.
— Виж, целите са в масло. Ще го изпоцапам… Мистър Уолш продължи да настоява, сякаш вестникът беше щафета и трябваше да се предаде.
— Няма значение. По-важно е да си намериш работа. Мик изтри ръце в една стара фланелка, с която бе играл футбол, изправи се и взе вестника от баща си. Отвори го на страницата с обявленията за вакантни места и зашари с поглед по редовете, а в това време от другата страна мистър Уолш прехвърли заглавията от първата и последната страница. Уводната статия беше за очакваните съкращения на работни места в стоманолеярните заводи.