Момчетата така и не успяха да разберат по-нататъшната съдба на касетките, защото точно в този момент началникът на учебния център отвори вратата и им каза да влизат.
Поведе ги по един коридор с работилници от двете страни. През отворените врати, до струговете и про-бивните машини се виждаше как се обучават младежи в работни комбинезони, а в една класна стая инструктор в бяла престилка обясняваше някаква схема на черната дъска.
Влязоха в голяма зала в края на коридора, очевидно бившата столова на завода, преди сградата да стане учебен център. Нямаше завеси и маси, но в единия край още стояха шуберите и на стената до тях висеше дъската, на която всеки ден с тебешир бяха записвали менюто.
С пълното съзнание за важността на събитието и готовност да направят добро впечатление на началника момчетата учтиво задържаха двукрилните летящи врати, за да не блъснат следващия; номер, който с удоволствие биха направили в по-подходящ момент.
Струваше им се, че са отново в училище. В залата имаше две редици чинове на разстояние един от друг. Началникът им каза да си намерят места и до седнат.
Никой не се втурна да избира и всички чинове се заеха спокойно отпред назад. Мик седна до стената близо до един радиатор. Погледна през прозореца, преди да се настани. Пред заварьчния цех мотокарът все още не бе разтоварен, но шофьорът и майсторът не се виждаха.
Притиснали пред гърдите си куп листове за изпита, две младички секретарки отвориха с рамо летящите врати. Появяването им бе удобен случай за младежите да се отърсят от напрежението и те започнаха да си намигат, да се подхилват и да си подмятат неприлични изрази. Момичетата се почувствуваха неловко, но същевременно им беше приятно, докато раздаваха листовете по чиновете, разнасяйки наоколо миризмата на парфюм. Споглеждаха се и се мъчеха да не прихнат, но щом свършиха и излязоха от залата, престанаха да се сдържат и коридорът се огласи от смеха им. Имаше за какво да си побъбрят, докато си пият кафето в канцеларията.
Началникът закопча горното копче на сакото си, взе от масата зад себе си един екземпляр от тестовете и се изкашля, за да привлече вниманието на младежите.
— Е, момчета, да започваме. За този изпит имате един час. Не забравяйте, отговорите се записват в определените празни места, а ако ви потрябват още листове за чернова, има предостатъчно. — Той се извърна да потупа с ръка купчината големи листове на масата и в този момент металът на химикалките, които се подаваха от горното му джобче, проблясна на неоновото осветление, сякаш от заваръчната горелка, изобразена върху фирмената значка на ревера му, наистина излизаше пламък. — И да не забравите да напишете имената си отгоре. Току-виж, открием гений сред вас, пък да не знаем кой е той.
Той замълча, изчаквайки реакцията им, но никой не се засмя. Повечето от младежите дори не го слушаха; трескаво преглеждаха задачите, за да разберат дали са трудни. Началникът свери ръчния си часовник с часовника, окачен над шубера.
— Е, момчета. Започвайте.
Разкопча сакото си и седна на ръба на масата. Младежите извадиха химикалки, някои поставиха и часовниците си върху чиновете. Мик се загледа в издрасканата облегалка на чина пред себе си, но не за дълго; имаше само прякори, инициали и неубедителни твърдения за превъзходството на футболни отбори и рок-групи.
Написа името си отгоре на листа и погледна първата задача.
„Превърнете 33 инча в сантиметри.“ Ухили се и се залови за работа.
Мик стоеше пред автомагазина „Неръждаеми покрития“ и гледаше как покрай него профучава група привърженици на „Юнайтед“. Пресякоха, без да се съобразяват с уличното движение, и ако шофьорите спираха пред тях в последния момент или натискаха клаксона, удряха с юмруци по колите им.
Мик подпъхна краищата на шалчето си и оправи възела.
Усещаше как го влече натам. Искаше му се да се втурне заедно с тях. Вече съжаляваше, че се съгласи да доведе Карен. А и къде ли се бавеше тя? Качи се на стъпалото пред входа на магазина и се огледа над главите на прииждащата навалица. На тротоара нямаше място. Ами ако затворят вратите, преди да влязат? И ако Фил, Шон и другите го видят да стои тук? Какво щеше да им каже? Нарочно бе избрал да се срещнат с Карен тъкмо на тази улица, защото обикновено те идваха на стадиона от другата страна. Но ако този път минат оттук? И какво ли щеше да стане, ако го видят с Карен, след като бе казал, че отива да про-вери за една работа…? По-добре да не мисли за това. Повдигна се на пръсти и се помъчи да види по-далеко. Ако не дойде след минута, ще тръгне самичък. Знаеше къде да намери приятелите си.