— А по-добре ли е да умреш от скука? Може дори медал да получиш — загинал в сражение.
— Да, по все пак има едно малко неудобство, нали? Ще те намерят в леглото със смъкнати панталони.
Засмяха се и отпиха от бирата си. Алън привърши своята. Мик доста се стараеше, за да го настигне.
— Ами майка ти и баща ти? Те какво казват за заминаването ти в Ирландия?
Алън смукна дълбоко от цигарата си.
— Още не съм им казал. Не можех да им го сервирам веднага, нали? Страх ме е от този момент. Майка ще припадне.
— А ти много ли сз изплаши, като разбра, че ще те пратят там?
— Ами! Чакам да тръгнем час по-скоро. Нали затова човек отива в армията — да се сражава.
Но мрачната съсредоточеност, с която започна да къса поставката за чашата си, го издаваше, че се перчи. От съседната маса една възрастна жена го изгледа неодобрително. Искаше и се да му направи забележка, че пръска боклуци по масата, но нещо в държането му я възпря. Усети у него прикрита необузданост, от която я достраша. Приличаше на тия опасни типове, които създаваха безредици — чупеха чаши и преобръщаха маси.
Свърши и последната плоча, избрана от Алън; никой не пусна друга. Той обра хартийките с длан и огледа заведението.
— Малко хора има за петък вечер, а?
— Да, но много хора живеят само от помощите за безработни. Не всеки може да си го позволи. Идват или един час преди да затворят, или изобщо не идват.
Алън загаси цигарата си в пепелника.
— Прилича ми на някаква морга. Хайде да се махаме.
Допиха бирите си и излязоха. Младата двойка, която досега бе стояла пред бюфета, зае местата им.
Възрастната жена от съседната маса ги разгледа хубавичко. Девойката носеше годежен пръстен, младежът бе облечен с костюм. Тя им се усмихна и се отпусна. В съседство с тях щеше да прекара вечерта си много по-приятно.
Алън се опита да отвори една кола, както минаваха през паркинга пред кръчмата. Мик помисли, че го прави просто така, но когато провери вратата на следващата, а после и на трета, го попита:
— Какво правиш?
— А ти какво мислиш?
Мик не беше сигурен, но си замълча с надеждата, че Алън ще му обясни и няма да бъде принуден да пита, за да не разкрие още веднъж колко е неопитен.
— Да не искаш да отидем до града с автобус, а? Ще има да чакаме цяла вечер.
В устата му кражбата на кола прозвуча като толкова естествена постъпка, че изглеждаше глупаво да му възразява.
Мик пое ролята на пазач, а Алън започна да търси някоя незаключена кола. Прекъсна ги една триколка, но ако у шофьора й бяха възникнали някакви подозрения, те ги отклониха, като му посочиха удобно за паркиране място до самия вход. Той и без това не би трябвало да се тревожи. За нищо на света нямаше да вземат неговата кола.
Оставаше само още една камионетка, която разнасяше хляб, и най-после Алън намери незаключена кола. Той седна зад волана и извади от джоба на сакото си връзка ключове. Пробваше ги един по един и с опитваше да запали, а Мик стоеше до вратата и пазеше.
Всеки път, когато някой ключ не ставате, Алън изругаваше. Мик слушаше с нарастващо възхищение как нито веднъж не повтори една и съща ругатня, докато ровеше из голямата връзка — значи в армията можеш да се научиш дори да ругаеш както трябва. Алън се присегна да запали осветлението в колата. Не работеше, затова той отвори вратата и протегна навън ръката си с ключовете. Щеше да вижда добре, ако всички улични лампи светеха, но те бяха изключени през една и лампата в края на паркинга не беше запалена. Той разпери ключовете като ветрило и се взря в тях. Взирайки се заедно с него, като че ли знаеше какво търси, Мик го попита:
— Откъде ги имаш?
— Оттук-оттам. Много от нашите момчета си събират колекции. Практично е да ти се намира връзка с ключове; не знаеш кога ще ти потрябват.
Откри ключа, който търсеше, и го отдели.
— Този може да свърши работа. Веднъж стана и на една „Кортина“.
Оказа се, че стана и на тази кола. Наведен напред, Алън запали мотора внимателно и се ослуша, сякаш се страхуваше, че собственикът ще чуе и ще изскочи от кръчмата. Мик бързо заобиколи от предната страна, метна се на другата седалка и те безшумно излязоха от паркинга на главното шосе.
Кръчмата и жилищният комплекс останаха зад тях, а пред тях се откри двупосочният магистрален път, Алън включи радиото и увеличи скоростта, за да отпразнуват успеха си. Мик погледна спидометъра, но не се осмели да си сложи колана. Изпревариха неправилно един ягуар и Алън високо попита къде иска да отидат.
Мик изкрещя в отговор, че му е все едно, само да стигнат донякъде. Алън се засмя и даде газ. При естакадата в края на града намали на седемдесет мили и поуспокоен, Мик погледна към старите къщи покрай шосето. Колата се движеше ка височината на спалните по вторите етажи и през прозореца на една от тях Мик зърна как някакъв мъж слага едно бебе в леглото.