— Нещастници! — провикна се Алън.
— Да, убийствено е да се живее тук. Хващам се на бас, че преди лягане трябва да си слагат запушалки на ушите.
Алън го изгледа, за да разбере какво иска да каже, въпреки че точно в този момент изпреварваха една автоцистерна, а отсреща идваше голям фургон.
— Кои?
Мик посочи къщите:
— Тия, дето живеят тук.
— Не тия бе, ливадо! Говоря за тия двамата! Чукна по предното стъкло, за да му покаже имената на хората, които обикновено заемаха предната седалка — на дълга лента в горната част на стъклото се четеше: ГРЕЙСИ КРИС.
— Ще има да се чудят какво ли е станало, като излязат от кръчмата!
Тази мисъл го развесели, той натисна клаксона и изпревари една възрастна двойка, която внимателно караше в своето платно.
— Страхотни са, нали?
— Какво?
— Казвам, страхотни са!
Мик предварително трепна в очакване Алън да изкрещи в ухото му, но музиката така гърмеше, че пак не можа да го чуе. Кимна и му се усмихна, уж че го е разбрал, после отново обърнаха погледи към музикантите. Двамата стояха в дъното на залата, сред тълпата.
Всички маси бяха заети и малкият дансинг пред естрадата бе претъпкан с хора, които подскачаха в такт с музиката. Лампите на тавана бяха изгасени и единственото осветление идваше от естрадата и бюфета встрани от нея. Беше доста тъмно и когато някой палеше цигара, огънчето от кибрита проблясваше ярко. Алън изчака края на изпълнението, подкани Мик да допие бирата си и отиде да вземе още. Пред бюфета имаше опашка и Мик се надяваше Алън да се забави, за да може да си почине малко от пиенето.
Оркестърът отново гръмна — започваше ново парче. Вокалистът издърпа микрофона от стойката и хукна по по сцената. Доближаваше се до другите трима музиканти и ги обсипваше с думи. След това излезе на авансцената и започна да обсипва и публиката. Някакво момиче посегна да го хване за крака. Той отстъпи и се престори, че опитва да го срита. Барабанистът и китаристът блъскаха инструментите си, сякаш ги мразеха. Ритъмът беше неистов, текстът — предизвикателен. Това беше агресивна музика. Изпълняваха я връстници на публиката; всички носеха едни и същи прически, едно и също характерно облекло. Четири момчета, които всеки ден можеш да срещнеш на улицата.
Мик тъкмо се чудеше дали да отиде до тоалетната, или първо да изчака Алън, когато в залата влезе Карен. Беше с още една девойка и двама младежи. Единият и каза нещо, тя се засмя и заклати глава, тъй като не го чуваше от шума на оркестъра. Мик се опита да се скрие в тълпата. Не искаше Карен да го види. Защо Алън не побърза с тая бира, помисли си той.
Въпреки че прояви огромно старание да съсредоточи вниманието си върху музиката и дори решително подхвана за малко едно солово изпълнение в ритъма на танца, непрекъснато търсете с поглед Карен. Тя бе облякла бяла рокля, която той виждаше за пръв път, беше подстригана, с нова прическа. Единият от кавалерите им бе отишъл до бюфета, а другият я придържаше за ръката. Той се отличаваше от момчетата в залата, носеше по-традиционно облекло — костюм и вратовръзка. Карен сякаш не го насърчаваше, но и не се дърпаше от него. Когато оркестърът свърши, тя заръкопляска и младежът пусна ръката и.
Алън се върна от бюфета с блеснали от възбуда очи. Пийна, за да се успокои.
— Слушай! Знаеш ли кого видях ей-сега?
Мик прикри смущението си с една продължителна глътка, гласеше се да изрази необходимото безразличие. Но как пък Алън все още помнеше Карен? Онази вечер я бе видял съвсем за малко.
— Кого?
— Ония двамата хлапаци, с конто се сбихме в „Адам и Ева“ точно преди да замина.
Мик бе толкова неподготвен за такъв отговор, че не знаеше как да реагира. Алън си помисли, че е забравил за случая.
— Не се ли сещаш, когато ни изгониха.
Мик кимна. Другият младеж от компанията на Карен се бе върнал с табличка с напитки. Карен пиеше кола. Алън силно смушка Мик с лакът, за да привлече вниманието му.
— Виж ги, там са, до оная колона. Хайде, ще им дадем да разберат. Тоя път ще ги съсипем.
Алън разпалено дръпна Мик за ръкава и му ги посочи, но Мик дори не погледна натам.
— Току-що видях едно маце. Харесал съм си го, ще взема да го сваля.
— Зарежи го! После ще го сваляш. Първо да оправим тия.
Вокалистът подхвърли микрофона във въздуха, после се просна на сцената и запя легнал. Карен и приятелят й се приближиха до естрадата, тълпата ги тласкаше един към друг и двамата се смееха. Мик остави чашата си на една маса.