— Добре, да вървим.
Алън първо допи бирата си. Това не го забави. Изпи почти цялата халба на един дъх, сетне тръгна през тълпата покрай стените на залата. Заеха позиция зад двамата младежи, които стояха прави и гледаха оркестъра.
Онзи, който бе започнал спора в „Адам и Ева“, се друсаше в такт с музиката и макар халбата в ръката му да бе почти празна, така застрашително я мяташе насам-натам, че всеки миг можеше да разлее последната глътка бира.
Щом младежът вдигна халбата към устните си, Алън мина зад него и нарочно го блъсна в гърба. Зъбите му изтракаха по стъклото и вместо да се стече в гърлото, бирата се разля върху ризата му. Той рязко се обърна към Алън, стиснал празната халба като оръжие.
— Ей ти, смотан левак! Виж какво стана заради теб!
Дъхът му секна от студа на гърдите му, той се опита едновременно да остави халбата, да намери носната си кърпа и да изтръска капките от уголемяващото се петно. Алън стоеше наперен, Мик се приближи и застана до рамото му.
— Я внимавай кого наричаш левак.
Предизвикателният тон без следа от желание за извинение накара младежа да го погледне. Щеше да му отвърне нещо, но го позна. Премести поглед от Алън към Мик.
— Я, пак ли сте вие двамата? Значи оня път не ви стигна.
— Какво? Тогава ние едва започвахме да загряваме, нали, Мик?
Другият допи бирата си, но задържа халбата в ръка. Бяха застанали, както при предишното сбиване в дискотеката: всеки знаеше с кого ще се заеме. Противникът на Мик започна да върти празната халба между дланите си.
— Хайде, Кев, фрасни го тоя. Без да изпуска от погледа си халбата, Мик отвърна.
— Затваряй си човката, че аз да не ти забия един.
— Ти ли! Хайде де!
— Тъй ли? Добре, ела навън.
Прибирайки мократа си кърпичка, Кев каза:
— Добре, ще се срещнем навън, след като затворят.
Алън се приближи още повече към него.
— Не след като затворят. Веднага!
Той почука с пръст по масата, за да им внуши колко е настоятелно изискването му. Кев и приятелят му се попритесниха от тяхната готовност да се бият. Миналия път те бяха нападателно настроени и сега мислеха, че пак те ще диктуват положението. Но у противниците им вече се забелязваше промяна — първо, изглеждаха по-големи, по-зрели, Имаше и нещо друго: може би погледът им беше озверял от бирата, но и двамата като че ли не бяха съвсем с всичкия си. Каквато и да бе тази промяна, тя не им се понрави и те опитаха да си спестят неприятностите, като мятат враждебни погледи и свиват юмруци. Номерът им не мина. Мик подметна:
— Какво става, да не би да ви е страх?
Това реши въпроса. Кев и приятелят му вече нямаха друг избор. Без дума повече, четиримата се отправиха към изхода. Преди да излезе, Мик се обърна. Искаше да види Карен. Спря и я потърси с поглед из тълпата до естрадата.
Сигурно беше сред навалицата, но не можеше да я види. Алън и другите двама тръгнаха по стълбире. Но той искаше да я види. Да не би да се бе преместила в другия кран? Огледа цялата зала, но не я видя. Не видя и младежа, с когото бе дошла. Може да си бяха тръгнали! Може той да й бе предложил да отидат другаде. В някой нощен бар. В колата му! Може да и бе предложил да я изпрати с новата си кола. Или да отидат в квартирата му. Може да се бе съгласила да изпие едно кафе и да послуша плочите му. Може би щеше да позвъни на майка си, за да й каже, че е изпуснала автобуса и ще пренощува у приятелка… Мик се обърна и затрополи подир другите по стъпалата.
Кев и приятелят му нямаха никакви изгледи за успех. Всичко стана без предварителна нагласа, без пристъпване дебнешком, без опити за подлъгване, без размяна на закъснели помирителни реплики, които биха дали възможност и на двете страни да излязат от положението с чест. Щом се намериха в задния двор на заведението, Алън и Мик веднага се нахвърлиха върху тях с юмруци и ритници. Мик бе освирепял не по-малко от Алън и още с първите им удари другите двама се принудиха да минат в защита. Биеха се дивашки, без правила; ту се ритаха от разстояние и се стараеха да отбягват чуждите удари и да не паднат, ту се блъскаха отблизо с юмруци и пестници или вдигаха коляно към слабините на другия. Мъчеха се да надвият със сила, дърпаха се и гледаха да засегнат другия по лицето. Кев и приятелят му имаха опит от сбиванията и още първия път в „Адам и Ева“ Кев щеше да набие Алъи. Но сега Алън беше в групата на професионалистите, а Кев си оставаше ентусиазиран любител.
Непрекъснато си разменяха ругатни, въпреки че скоро започнаха да се задъхват. „Аз тебе ще те…“ — повтаряха те непрекъснато и се хвърляха един към друг. „Мръсно копеле“ означаваше, че някой е бил улучен.