Събори кутиите с боя, четките, кутиите с терпентин и масла. Събори някаква стара тенджера и няколко саксии, сложени една в друга, които паднаха сред инструментите, частите от мотора и течащите кутии и се счупиха. Запъхтян, с обезумял поглед, потърси какво още може да чупи, но нямаше нищо — тезгяхът и лавицата бяха празни.
Обърна се и огледа хаоса на пода, оплескания с боя мотоциклет и изпоцапаните части. Нервите му не издържаха, повече не можеше да ги рита, а се разплака пред поразиите, които бе направил. Срам го беше да ги гледа, обърна се и с наведена глава започна да блъска с юмруци по тезгяха, а сълзите му капеха върху пропития с масло дървен плот.
Транзисторът издаваше прекъсващи пронизителни звуци изпод един катурнат в ъгъла шезлонг. Воят му напомняше за отчаяно куче, което се е подслонило на тъмно и сигурно място.
Мик вървеше по главната улица към центъра на града, когато една полицейска кола мина покрай него и спря до група младежи, застанали пред студиото за звукозаписи. От нея излязоха двама полицаи и им казаха нещо и макар Мик да бе твърде далеко и да не чу точно какво им говорят, от жестовете им беше ясно, че ги карат да се разотиват. Момчетата се опъваха и не искаха да си тръгват, но много скоро полицаите сграбчиха един младеж и го набутаха в колата.
Мик пресече, преди да стигне до мястото на безредието.
Макар и да беше невинен минувач, знаеше, че това не изключва възможността да го арестуват, а си имаше достатъчно проблеми, за да добавя към тях и явяване в съда за нарушаване на обществения ред.
Спря и се огледа във витрината на магазина за домашни хлебни изделия. На какво беше заприличал! Косата му беше мръсна. Дясната му гуменка се бе разцепена отпред на пръстите, а джинсите му бяха така оплескани с боя, сякаш нарочно ги бе нацапал, за да изглежда по-екстравагантен. Може би трябваше първо да се измие и преоблече, а не да хуква така навън. Все едно, вече бе твърде късно — почти бе пристигнал.
Още преди да доближи магазина, усети, че нещо не е в ред. Нямаше ги стелажите с обувки, които обикновено стояха отвън на тротоара. Може да бяха помислили, че ще вали и да ги бяха внесли вътре. Закрачи по-бързо и опита да се сети какъв ден е; за безработните е все едно дали е делник или празник. В магазина беше тъмно. Мик надникна през стъклото на вратата и въпреки че бе затворено, натисна дръжката. Беше сряда, работеха до обяд.
Писмото така го разстрои, че съвсем бе забравил. Ритна вратата, после се обърна и се огледа — чудеше се какво да прави.
Паважът се изпъстри с едри мокри петна. Мик вдигна поглед към небето. Точно над него беше светлосиво, но в далечината над стоманолеярння завод се събираха облаци, тъмни като най-хубавия костюм на баща му. Преброи парите си. Щяха да му стигнат или за чаша чай, или за автобуса до вкъщи. Но още бе твърде рано да се прибира. Мразеше следобедите у дома; мразеше да седи и да зяпа конните състезания по телевизията и да дреме на канапето.
Но, изглежда, наистина щеше да вали. Капките по тротоара се сливаха в тъмни безформени петна — ако тръгнеше пеша, щеше да се измокри до кости, затова вдигна яката си, сви глава и затича към спирката.
Слезе от автобуса и забърза към редицата къщи, давани под наем от градския съвет, в другия край на запустялото място. Мина по мотопистата (след инцидента с полицията не бе идвал изобщо тук) и тръгна през изровената земя, покрай купчините строителни отпадъци, дълбоките локви, изхвърлената стара пружина от легло и бебешката количка без колела. От оградата, която трябваше да разделя задните дворове от запустялото място, бяха останали само бетонните колове, тъй че Мик пресече затревената площ зад къщата и влезе у Фил през задната врата.
Щом прекрачи прага на кухнята, от всекидневната изскочи една немска овчарка и залая срещу него. Фил се развика, заплаши я и тя отстъпи неохотно, все още с ръмжене, но все пак пусна Мик да мине през кухнята и той влезе в другата стая. Фил, Шон и Анди играеха карти на масата, а на канапето Стийв разглеждаше купчина секссписания.
Кучето мина покрай тях и Фил протегна крак да го ритне, но то лесно избегна удара без никакъв страх и се върна на мястото си пред камината. Стереограмофонът бе пуснат тъй силно, че дори ако съседите започнеха да чукат по стената, за да се оплачат, нямаше да ги чуят. Мик се протегна над кучето, за да си стопли ръцете, но надвесената му фигура го подразни, то вдигна глава от килимчето и отново заръмжа. Мик веднага отиде да седне на канапето и Стийв му подаде едно списание.