— Я гледай тук, Шон ги донесе. Намерил ги над гардероба в спалнята на баща си.
Мик погледна корицата и прочете заглавието.
— „Над 40“! Тая не ми изглежда толкова стара.
Стийв посочи гърдите на модела.
— Абе, зелена тикво, за друго става въпрос, не за възрастта й.
Мик се ухили и запрелиства списанието.
— Аз пък помислих, че е някакво ново списание с голи пенсионерки.
Стийв непрекъснато връщаше страниците, за да ги доразгледа.
— Господи, виж я тая! Ама че гърди. Трябва да ги вози в количка.
Фил разбърка картите.
— Мик, ще играеш ли?
— Не знам, нямам почти никакви пари.
— И ние нямаме.
Шон преброи дребните монети пред себе си. Това не му отне много време.
— Губя цяло състояние. Ако не ми потръгне, тая вечер няма да има с какво да изляза и да пийна нещо.
Анди нареди своите монети една върху друга на купчинка. Нямаше особена опасност да паднат.
— Състояние! Обзалагам се, че парите на всички ни няма да стигнат и за една бира.
Огледаха кой колко пари има пред себе си, бързо пресметнаха и никой не оспори твърдението му. Мик върна списанието на Стийв и се изправи. Тръгна към масата и Фил се обади:
— Тъй и тъй си станал, хвърли малко въглища в огъня.
Кофата с въглища беше до камината, до главата на спящото куче. Мик заобиколи масата и седна от другата страна.
— Следващия път. По-добре да ми е студено на задника, отколкото кучето да ми го нахапе.
— Какво ти става? Никого не е изяло досега.
— И аз няма да му дам възможност.
— Тогава сечи, мързел такъв.
Той сложи картите на масата пред Мик. Бяха толкова стари и лепкави, че когато опита да ги раздели, вдигна цялата колода. Разделиха се сами на педя над масата и запърхаха една подир друга като разтваряща се хармоника.
Пренебрегвайки тънкостите на играта, Фил взе картите и ги раздаде, докато Мик претърсваше джобовете си за пари. Всички го наблюдаваха с любопитство, дори Фил, който раздаваше картите. Но не за дълго. Монетите на Мик бяха дребни като техните. Всичките бяха жълти.
Играеха на „браг“, разновидност на покера. Докато изучаваха картите в ръцете си, Шон се протегна към цигарите на Фил.
— Дай един фас.
Фил го плясна по ръката, като че ли ще убива муха, но напразно.
— Ама че си лакома гадина! Вече две ми изпафка.
— Е, та? Да не би случайно ти да си ги купил?
Шон запали и започнаха играта. Анди видя картите си и веднага се отказа. Мик наддаваше на два пъти, но тъй неуверено и вяло, че никой не се учуди, когато и той се отказа. Фил и Шон продължиха с надеждата да спечелят. Небрежно побутваха монети в средата на масата, със самонадеян жест оставяха картите си, без да ги поглеждат, и създаваха впечатление, че са готови да наддават още дълго. Но безпаричието ограничаваше амбициите им и след като увеличиха залога с няколко монети от половин пени, Фил поиска да открият картите. Той имаше чифт десятки; Шон — три поредни. Шон притегли парите към себе си. Печалбата му бе толкова нищожна, че успя да преброи монетите още докато ги плъзгаше към себе си.
— По дяволите, шест пенса и половина за такава ръка.
Стийв им показа едно списание от канапето.
— Гледайте, страшна работа, с две мацки наведнъж.
Анди събра картите.
— Чуйте го, ще му се да е супермен.
Той така безжизнено разбъркваше картите, сякаш не му бе останала капка сила дори да си помисли за такова нещо.
— Оправи ли си таратайката, Мик?
— Няма начин. Преди всичко й трябва разстъргване и нови бутала.
Шон погледна първата си карта. Бе толкова омазнена, че ъгълчето й бе подвито като клепнало ухо.
— Боб Кели продава мотора си. Купува си кола. Ще пробута всичките му части. Защо не отидеш у тях? Може да ти даде нещо по-евтино.
— Какво да ходя. Пари нямам.
— Аз знам откъде можем да вземем пари.
Всички погледи се обърнаха към Фил; дори Стийв, който изглеждаше твърде задълбочен в еротични видения, за да се впечатли от една такава прозаична тема, изостави за миг списанието.
— Откъде?
— Ще получи наследство от баща си някой ден. — Анди изпревари отговора на Фил.
Шон изтръска цигарата си в поставката за яйце, която използуваше вместо пепелник.
— По-вероятно е да му остави дългове. Старецът му така е задлъжнял, че вече трябва да се маскира всеки път, когато излиза.
— Смейте се вий, аз ще ви покажа.