— По дяволите, защо закъсня толкова? Вече си мислех, че няма да дойдеш.
— Отбих се да пийна нещо. Къде е Стийв?
— Уплаши се.
— Знаех си аз. Фукльо с фукльо.
— Карай, зарежи го. Да тръгваме. Те тръгнаха покрай редицата магазини. Бакалницата до пералнята също бе закрита, а в края на улицата магазинът за електроуреди бе обявил последна разпродажба.
— Взел ли си всичко? — обърна се към него Мик и забеляза, че отражението му във витрината също се обръща. Фил сякаш вървеше между двама близнаци. Той потупа джобовете на анорака си.
— Да.
Докато вървяха из квартала, почти не разговаряха. Пътят до клуб „Лангли“ беше повече от три километра и те крачеха бързо, замислени за това, което ще правят. Наближаваше полунощ, наоколо почти нямаше хора, а и коли не минаваха. Видеха ли, че се задава някой, двамата пресичаха на другия тротоар, преди да ги е наближил, въпреки че при оскъдното улично осветление едва ли щеше да ги познае. Минаха покрай някаква кола, спряла на затревената ивица пред една къща, в която две сенки се боричкаха на предната седалка. Не се виждаше точно какво става, понеже стъклата бяха запотени, но те се досетиха, ухилиха се и от-минаха незабелязани.
Клуб „Лангли“ се намираше в тиха уличка между две редици залепени една до друга къщи. Заобикаляше го висока ограда, отзад покрай едната й страна минаваше алея за камионите, които доставяха бира. Мик и Фил се запътиха към входа на алеята. Не се виждаха никакви хора и прозорците на къщите бяха тъмни. Но дори някой да бе още буден, нямаше да ги чуе, защото и двамата си бяха обули гуменки. Подминаха фасадата на клуба, без да забавят крачка, бързо се огледаха и изтичаха по алеята в задния двор. Застанаха с гръб към стената, заослушваха се и се мъчеха да сдържат дъха си. Не се чуваше нищо, само вятърът и далечен кучешки лай.
Фил измъкна нещо меко от джоба си и го подаде на Мик.
— Дръж, сложи ги.
Мик си помисли, че Фил му подава ръкавици, но в тъмнината не се виждаше добре и едва когато ги разгърна, разбра, че държи чифт чорапи.
— Какво ми даваш? Нямаш ли ръкавици?
Напъха ръката си в единия чорап и го вдигна към носа си.
— По дяволите, поне да ги беше изпрал.
— Я ги слагай и недей да мърмориш. По-добре с тях, отколкото с нищо.
Фил разтвори ципа на анорака си и от един дълбок вътрешен джоб, пришит към подплатата, извади голяма отвертка. Докато Фил вмъкваше отвертката между двете крила на вратата и се опитваше да ги раздалечи като с лост, Мик сви пръсти, за да избегне поне малко докосването до чорапите.
— Дано не са я поправили.
Вратата изскърца и поддаде, но резето от вътрешната страна пречеше.
— Мик, опитай се да пъхнеш вътре ръката си и да дърпаш.
Мик провря крайчеца на пръстите си в процепа, натисна едното крило навън, другото навътре, а в това време Фил напъваше с отвертката. При всяко отместване на отвертката, когато Фил опитваше на друго място, вратите се събираха и притискаха пръстите на Мик. От напрежение започнаха да сумтят, съсредоточиха всички сили върху средата на вратата, където резето крепеше крилата, и пак натиснаха. По нищо не личеше, че този път опитът им ще успее, но изведнъж вратата се отвори с трясък и двамата се хвърлиха назад в една купчина касетки. Вдигна се страхотен шум, те хукнаха през двора, спуснаха се по алеята и се спряха едва на улицата, за да се ослушат.
Нямаше алармен сигнал. В къщите отсреща не светна нито един прозорец и никой не изскочи пред входа на дома си. Те се облегнаха на стената и постояха така още няколко минути за по-сигурно, после се върнаха в двора. Вратата зееше широко отворена и от вятъра двете й крила се блъскаха от време на време в стената. Без да продумат, те надникнаха в тъмния коридор, сетне Фил извади фенерче от вътрешния си джоб и тръгна напред.
— Дръпни вратата.
Мик я затвори внимателно, сякаш влизаше в църква и бе закъснял за службата. Фил включи фенерчето и зашари по стените. Намираха се в къс коридор с летяща врата в дъното и тоалетни от двете страни. Фил насочи лъча на фенерчето към знака на вратата за мъжката тоалетна.
— Сега вече знаеш къде да дойдеш, ако напълниш гащите.
Мик не се засмя. И без това вече му се ходеше в тоалетната, а още не бяха влезли вътре.
Тръгнаха по коридора и Фил отвори едното крило на вратата, от която се влизаше в концертната зала. Задържа го, докато влезе Мик, после той го пое, за да не се блъсне и го изчака да се изравни с другото. Всички завеси бяха спуснати и тъй като нищо не се виждаше, бързо усетиха миризмата, на застояло — от цигарите и бирата. Фил зашари с фенерчето из залата. Видяха се маси и столове, наредени покрай стените, ударни инструменти на сцената в единия край и дълъг бюфет в другия. Тръгнаха през дансинга към бюфети, но пристъпваха предпазливо, сякаш вървяха по тънък лед.