Разбира се, в сградата нямаше портиер, нито домофони, нито заключени брави. Светлината в коридора беше лоша, но не достатъчно слаба, за да прикрие избелялата боя, която се лющеше от стените. Повечето пощенски кутии бяха без вратички. Въздухът беше спарен.
Бренда се изкачи по бетонните стълби. Перилата бяха метални. Майрън чу как някакъв мъж кашля силно, сякаш се опитваше да изхрачи дробовете си. Заплака бебе. След малко към него се присъедини още едно. Бренда спря на втория етаж и зави надясно. Ключовете вече бяха в ръката й. Вратата беше изработена от някакъв вид подсилена стомана. Имаше три резета и шпионка.
Бренда отключи резетата. Те изщракаха шумно и напомниха на Майрън за сцена от затворнически филм, когато надзирателят крещи: „Заключвайте!“. Вратата се отвори. Едновременно две неща направиха впечатление на Майрън. Първото беше колко хубав е домът на Хорас. Каквото и да се намираше извън апартамента му, каквато и мръсотия и разложение да господстваха из улицата и дори в същата сграда, Хорас Слотър не бе позволил те да се промъкнат през вратата му. Стените бяха бели като в реклама на крем за ръце. Подовете изглеждаха прясно лакирани. Мебелировката представляваше смесица от реставрирани наследствени мебели и нови придобивки от „Икеа“. Наистина удобен дом.
Другото, което Майрън забеляза веднага след отварянето на вратата, бе, че някой беше преобърнал стаята наопаки.
Бренда се втурна вътре.
— Татко? — извика тя.
Майрън я последва. Искаше му се да има оръжие в себе си. Сцената просто плачеше за пистолет в ръката. Той трябваше да накара Бренда да замълчи, да я изведе от апартамента, а после да тръгне да обикаля из него, последван от ужасената Бренда. Трябваше да размаха пистолета към всяка стая, приведен и заел позиция за стрелба. Но обикновено Майрън не носеше пистолет. Не че мразеше оръжията, напротив, когато имаше неприятности, дори се радваше на компанията им, но пистолетите са голямо и неудобно нещо. А и за повечето перспективни клиенти един спортен агент с пистолет не е достоен за доверие. А с онези, които с радост биха се доверили на въоръжен агент, самият Майрън предпочиташе да си няма работа.
Уин, от друга страна, винаги носеше пистолет. Всъщност поне два, да не споменаваме и впечатляващия брой скрити оръжия. Човекът напомняше на ходещ Израел.
Апартаментът се състоеше от три стаи и кухня. Майрън и Бренда ги обиколиха бързо. Нямаше никой. Нямаше и труп.
— Липсва ли нещо? — попита Майрън.
Бренда го изгледа раздразнено.
— Откъде, по дяволите, мога да знам?
— Искам да кажа, нещо, което да забележиш от пръв поглед. Телевизорът е тук. Също и видеото. Искам да знам дали според теб това е обир.
Бренда огледа всекидневната.
— Не — каза тя. — Не ми прилича на обир.
— Някакви идеи кой може да го е направил и защо?
Бренда поклати глава. Очите й все още разглеждаха объркано хаоса.
— Хорас криеше ли пари някъде? — попита Майрън. — В буркан от сладко, под дъска на пода или на някое подобно място?
— Не.
Започнаха от стаята на Хорас. Бренда отвори гардероба. Тя застана пред него за момент и замълча.
— Бренда?
— Много от дрехите му липсват — меко каза тя. — Куфарът му също.
— Това е хубаво — отбеляза Майрън. — Означава, че вероятно е избягал, а не е станал жертва на убийство.
Бренда кимна.
— Да, но е странно — каза тя.
— Защо?
— Същото стана и с майка ми. Все още помня как татко стоеше тук, вторачен в празните закачалки.
Върнаха се във всекидневната. После влязоха в малка спалня.
— Това твоята стая ли е? — попита Майрън.
— Не идвам тук често. Но, да, това е моята стая.
Очите на Бренда се заковаха върху нощното й шкафче. Тя изохка леко и коленичи на пода. Ръцете й започнаха да ровят из нещата й.
— Бренда?
Ровенето стана по-припряно. Очите й запламтяха. След няколко минути тя се изправи и се втурна в стаята на баща си. После във всекидневната. Майрън я изчака търпеливо.
— Изчезнали са — каза тя, когато се върна.
— Кое?
Бренда го погледна сериозно.
— Писмата, които майка ми беше писала. Някой ги е откраднал.
Глава четвърта
Майрън паркира колата пред общежитието на Бренда. С изключение на едносрични указания за посоката, Бренда не бе проговорила по време на пътуването. Майрън не желаеше да я насилва. Той спря колата и се обърна към нея. Момичето продължи да гледа напред вторачено.