Майрън отстъпи назад и после фрасна с глава Чанс по носа. Удържа се леко в последния момент. Ако удариш някого с пълна сила с глава, можеш да го убиеш. Главата е едновременно тежка и твърда. Лицето, което удрят, не е нито едното, нито другото. Представете си желязна топка, политнала към гнездо.
Все пак ударът имаше ефект. Носът на Чанс изпука. Майрън усети нещо топло и лепкаво по косата си. Чанс залитна назад. От носа му бликна кръв. Очите му бяха широко отворени и гледаха шокирано. Никой не му се притече на помощ. Всъщност Сам дори се усмихна.
Майрън се обърна към Артър.
— Чанс знаеше за връзката ти, нали?
— Да, разбира се.
— И за плановете ти да напуснеш фермата?
Този път отговорът позакъсня.
— Да. Но какво от това?
— Чанс те лъже от двайсет години. Също и Сам.
— Какво?
— Току-що говорих с детектив Уикнър. В онази нощ и той е бил там. Не знам какво точно е станало. Нито пък той. Но е видял как Сам изнася Анита от „Холидей Ин“. После видял в колата и Чанс.
Артър се вторачи в брат си.
— Чанс? — каза той заплашително.
— Той лъже — бързо отговори брат му.
Артър извади пистолет и го насочи към брат си.
— Разкажи ми — нареди Артър с леден тон.
Чанс все още се опитваше да спре кръвта.
— На кого ще повярваш? На мен или…
Артър натисна спусъка. Куршумът раздроби коляното на Чанс. И оттам бликна кръв. Чанс изкрещя агонизиращо. Артър насочи пистолета към другото му коляно.
— Разказвай — повтори той.
— Ти беше откачил — изкрещя Чанс и стисна зъби.
Очите му се смалиха, но погледът му беше чист, сякаш прояснен от болката.
— Наистина ли вярваше, че татко ще те остави просто така да изчезнеш? Щеше да унищожиш всичко. Опитах се да ти обясня. Говорих с теб като брат. Но ти не ме послуша. Затова отидох да се видя с Анита. Просто да поговоря с нея. Исках да й покажа колко ужасна е идеята ви. Не исках да я нараня. Просто се опитвах да помогна.
Лицето на Чанс представляваше кървава пихтия, но това на Артър имаше много по-зловещ вид. Сълзите все още течаха свободно. Но той вече не плачеше. Кожата му беше посивяла, чертите му бяха изкривени в мъртвешка маска. Нещо в главата му беше дало на късо от ярост.
— Какво стана? — изръмжа той.
— Намерих стаята й. Когато отидох там, вратата беше леко открехната. Кълна се, Анита вече беше така, когато пристигнах. Кълна се, Артър. Не съм я докосвал. Отначало си помислих, че ти си го направил. Реших, че може да сте се скарали. Но знаех, че при всички положения, ако историята се разчуе, ще стане страхотен скандал. Щяха да се повдигнат прекалено много въпроси. Затова се обадих на татко. Той уреди останалото. Дойде Сам. Той почисти мястото. Взехме пръстена и фалшифицирахме бележката. За да спреш да я търсиш.
— Къде е Анита сега? — попита Майрън.
Чанс го погледна объркано.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Заведохте ли я на лекар? Дадохте ли й пари?
— Анита беше мъртва — отговори Чанс.
Тишина.
Артър зави пронизително и се отпусна на пода.
— Беше мъртва, когато отидох там, Артър. Кълна се.
Майрън усети как сърцето му се свива. Опита се да говори, но от устата му не излезе и дума. Погледна към Сам, който кимна.
— Трупът й? — успя да промълви Майрън.
— Когато се отървавам от нещо — отговори Сам, — правя го както трябва.
Мъртва. Анита Слотър беше мъртва. Майрън се опита да събере мислите си. През всички тези години Бренда се беше чувствала пренебрегната, без да има причина за това.
— Къде е Бренда? — попита Майрън.
Адреналинът вече спадаше, но Чанс успя да поклати глава.
— Не знам — отговори той.
Майрън погледна към Сам, който сви рамене.
Артър седна, обви коленете си с ръце и сведе глава. После заплака.
— Кракът ми — каза Чанс. — Имам нужда от лекар.
Артър не помръдна.
— Освен това трябва да го убием — добави Чанс през стиснатите си зъби. — Той знае прекалено много, Артър. Знам, че си завладян от мъката си, но не можем да го оставим да унищожи всичко.
Сам кимна.
— Чанс е прав, господин Брадфорд — каза той.
— Артър — обади се и Майрън.
Артър вдигна глава.
— Аз съм единствената надежда на дъщеря ти.
— Не мисля така — каза Сам и насочи оръжието си към Майрън. — Чанс е прав, господин Брадфорд — повтори той. — Прекалено рисковано е. Току-що си признахме, че сме прикрили убийство. Той трябва да умре.