Мейбъл Едуардс не каза нищо.
— След като е чул това, Хорас е разбрал всичко. Затова вбесен е дошъл тук. Все още се е криел. Все още всичките му пари са били у него — единайсет бона. И те е ударил. Толкова се ядосал, че те ударил в окото. И тогава ти си го убила.
Тя отново сви рамене.
— Звучи почти като самоотбрана — отбеляза тя.
— Почти — съгласи се Майрън. — С Хорас е било съвсем лесно. Бездруго вече се е криел. Просто трябваше да се преструваш, че той още се крие. Чернокож, който се крие, а не жертва на убийство. Кой щеше да се заинтересува? Историята на Анита се повтаряше. През всички тези години ти си правила разни дребни неща, с които да накараш хората да повярват, че Анита е жива. Писала си писма. Лъгала си за измислени телефонни разговори. И сега си решила отново да постъпиш по същия начин. Веднъж вече си успяла, нали? Но проблемът е, че не можеш да се отървеш от труповете с лекотата на Сам.
— Сам?
— Човекът, работил за семейство Брадфорд — обясни Майрън. — Предполагам, че Терънс ти е помогнал да преместите труповете.
Мейбъл се усмихна.
— Не подценявай силата ми, Майрън — каза тя. — Аз не съм безпомощна.
Майрън кимна. Права беше.
— Изброихме няколко мотива, но предполагам, че всичко е станало най-вече заради парите — каза Майрън. — От Анита си взела четиринадесет хиляди. От Хорас — единадесет. А и съм готов да се обзаложа, че любимият ти, покоен съпруг, чиято снимка гледаш с насълзени очи, е бил застрахован.
Тя кимна.
— Само за пет хиляди, горкия.
— Но достатъчно за теб. Застрелян в главата пред собствения си дом. Без свидетели. А предишната година си била арестувана три пъти. Два за дребни кражби и един за наркотици. Очевидно падението ти е започнало още преди Роланд да бъде убит.
Мейбъл въздъхна.
— Свърши ли вече? — попита тя.
— Не — отговори Майрън.
— Мисля, че обсъдихме всичко, Майрън.
Той поклати глава.
— Не и Бренда.
— О, да, разбира се — съгласи се Мейбъл и леко се наведе напред. — Изглежда, имаш всички отговори, Майрън. Защо убих Бренда?
— Заради мен — отговори той.
Мейбъл се усмихна. Майрън усети как пръстът му затрепери над спусъка.
— Прав съм, нали?
Тя продължи да се усмихва.
— Смятала си, че Бренда не е заплаха за теб, тъй като не си спомня за „Холидей Ин“. Но аз самият ти разказах за нашето посещение там. Споменах ти, че тя има някакви смътни спомени. И тогава си решила, че трябва да убиеш и нея.
Усмивката на Мейбъл не изчезна.
— Трупът на Хорас е открит и главният заподозрян е Бренда. Работата ти е била много по-лесна. Накисваш Бренда и после тя изчезва. С един куршум два заека. Затова си скрила пистолета под матрака на Бренда. Но отново ти е било трудно да се отървеш от трупа. Застреляла си я и си изхвърлила трупа в гората. Сигурно си възнамерявала да се върнеш там друг път, когато имаш повече време. Не си вярвала, че може да сформират група за издирване, която случайно да я открие толкова скоро.
Мейбъл Едуардс поклати глава.
— Наистина имаш страхотно въображение, Майрън — каза тя.
— Това не е измислица — каза Майрън. — И двамата го знаем.
— Също така знаем, че не можеш да докажеш абсолютно нищо.
— Ще открием доказателства, Мейбъл. Влакънца, косми, каквото и да е.
— Е, и?
Усмивката й отново прободе сърцето му като кука за плетене.
— Ти самият ме видя да прегръщам племенницата си в тази стая. Ако по тялото й има влакънца или някакви други частици, те са от тази прегръдка. А и Хорас ме посети, преди да бъде убит. Разказах ти вече. Затова и по него може да има някакви дребни частици, ако въобще са открили нещо.
В главата на Майрън избухна бесен гняв, който почти го ослепи. Той притисна оръжието към челото й. Ръката му затрепери.
— Как го направи? — попита той.
— Кое?
— Как подмами Бренда да напусне тренировката?
Мейбъл не мигна.
— Казах й, че съм намерила майка й.