Уин сви рамене.
Платиха таксата за магистралата и продължиха напред. В далечината Майрън видя спортния комплекс „Медоуландс“. Гигантският стадион се издигаше над огромните блата на Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. Майрън се загледа в него за момент и притихна, припомняйки си последния си опит да се върне в професионалния баскетбол. Не се получи, но Майрън вече бе превъзмогнал тъгата си. Бяха го лишили от любимата игра, но той беше приел истината и успя да свикне с нея. Беше оставил всичко зад себе си и бе продължил напред. Какво от това, че непрестанно мислеше за играта?
— Порових се малко — каза Уин — и научих някои неща. Когато младият ФМ бил в Принстън, един професор по геология го обвинил, че преписва на изпита.
— И?
— На-на-на-на. На-на-на-на. Хей-хей-хей. Гууд бай.
Майрън се вторачи в него невярващо.
— Шегуваш се, нали? — запита той.
— Не намерили трупа — каза Уин. — Само езика му. Бил изпратен на друг професор, който смятал да предяви същите обвинения.
Майрън усети някаква буца в гърлото си.
— Може да го е направил Франк, а не ФМ — каза той.
Уин поклати глава.
— Франк е смахнат, но не си хаби патроните излишно. Ако той беше свършил работата, щеше да използва няколко цветисти заплахи, подсилени с добре изчислени удари. Но този вид убийства не са в стила му.
Майрън се замисли.
— Вероятно трябва да поговорим с Херман или Франк — предложи той. — Да го разкарат от гърба ни.
Уин сви рамене.
— По-лесно е да го убием — отвърна той.
— Моля те, не го прави.
Поредното свиване на рамене. Продължиха напред. Уин пое по отбивката за авеню „Гранд“. Вдясно се намираше огромен комплекс от еднофамилни къщи. През осемдесетте години приблизително два милиарда подобни комплекса бяха покрили Ню Джърси. Този специално приличаше на изоставен лунапарк или на квартал от „Полтъргайст“.
— Не искам да прозвучи мелодраматично — каза Майрън, — но ако ФМ успее да ме очисти…
— Ще прекарам няколко забавни седмици, разпръсвайки парчета от гениталиите му из Нова Англия — прекъсна го Уин. — А после вероятно ще го убия.
Майрън се усмихна.
— Защо пък Нова Англия? — попита той.
— Харесвам Нова Англия — отговори Уин, а после добави: — А и в Ню Йорк ще се чувствам самотен без теб.
Уин натисна копчето на уредбата и следващият диск се съживи. Музиката от „Наем“. Прекрасната Мими молеше Роджър да запали свещта й. Чудесно. Майрън погледна приятеля си. Уин не проговори повече. За повечето хора Уин изглеждаше не по-сантиментален от железен шкаф. Но всъщност той просто обичаше твърде малко хора. С неколцината избрани той беше учудващо открит и искрен. Подобно на смъртоносните си ръце, Уин удряше силно и надълбоко, а после се отдръпваше, готов да се изплъзне.
— Хорас Слотър е имал само две кредитни карти — каза Майрън. — Можеш ли да ги провериш?
— А дебитна карта?
— Само на „Виза“-та му.
Уин кимна и взе номерата на картите. Остави Майрън пред гимназията „Ингълуд“. „Делфините“ тренираха усилено. Една от състезателките дриблира на зигзаг към коша, но защитничката се сниши и успя да я спре. Добра игра. Адски изморително, но нямаше по-приятно нещо на света.
На скамейките сега седяха около десетина човека. Майрън се настани на първия ред. След секунди треньорката се понесе към него. Беше набита, с късо подстригана черна коса и фланела с емблемата на „Делфините“ на гърдите, сив анцуг, баскетболни маратонки „Найк“, а на гърдите й висеше свирка.
— Ти ли си Болитар? — излая тя.
Гърбът й изглеждаше направен от желязо, а лицето й — безизразно като на пътен полицай.
— Да — отговори Майрън.
— Казвам се Подиш. Джейн Подиш.
Жената говореше като старшина. Тя сложи ръце зад гърба си и се залюля на пети.
— Гледах те как играеш, Болитар. Беше страхотен.
— Благодаря ви — отвърна Майрън, като едва не добави и едно „сър“.
— Играеш ли още?
— Само любителски.
— Добре. Едно от момичетата си изкълчи крака. Имаме нужда някой да я замести за тренировката.
— Моля?
— Имаме девет играчи, Болитар. Девет. Имаме нужда от десети. В съблекалнята има много екипи. И маратонки. Иди се преоблечи.
Това не звучеше като молба.
— Трябва ми наколенка — каза Майрън.
— И това имаме, Болитар. Всичко имаме. Помощникът ми ще те превърже идеално. Хайде, човече, давай.