Това я постави поне една крачка пред Майрън.
Морийн Маклафлин кимна.
— Имам в себе си едно оплакване — каза тя и плъзна лист хартия по металната маса. — Това твоя подпис ли е, Бренда?
— Да.
Майрън взе листа и го разгледа.
— Това точно ли описва последната ти среща с баща ти?
Очите на Бренда гледаха с хладен поглед.
— Да — отговори тя.
— Значи при последното ти посещение в дома на баща ти, последния път, когато си го видяла, той е извършил и физическо и морално насилие върху теб. Вярно ли е?
Майрън си замълча.
— Блъсна ме — каза Бренда.
— Достатъчно силно, за да получиш съдебна забрана да те вижда?
Майрън се опита да запази спокойствие, но започваше да се чувства като пробита лодка в бурно море. Хорас беше нападнал собствената си дъщеря, а сега беше мъртъв. Майрън трябваше да се справи някак си със ситуацията.
— Престанете да я тормозите — каза той с изморен глас. — Разполагате с документацията, затова да продължаваме нататък.
— Бренда, моля те, разкажи ни как те нападна баща ти.
— Бутна ме — отговори тя.
— Можеш ли да ми кажеш защо?
— Не.
— Не искаш да ми кажеш или не знаеш?
— Не знам.
— Просто те бутна?
— Да.
— Влизаш в апартамента му. Казваш „Здрасти, татко“, а после той те наругава и те бута. Така ли?
Бренда се опита да запази спокойно изражение, но треперенето вече се долавяше. Фасадата щеше да се напука всеки момент.
— Достатъчно — каза Майрън.
Но Маклафлин продължи:
— Това ли се опитваш да ни кажеш, Бренда? Баща ти те е нападнал напълно непровокирано?
— Тя не ви казва нищо, Маклафлин. Престани.
— Бренда…
— Изчезваме оттук — каза Майрън, като хвана Бренда за ръка и я вдигна от стола й.
Тайлс пристъпи напред, за да блокира вратата.
Маклафлин продължи да говори.
— Можем да ти помогнем, Бренда. Но това е последният ти шанс. Ако излезеш оттук, сигурно ще бъдеш обвинена в убийство.
Бренда излезе от транса, в който бе изпаднала.
— За какво говорите? — попита тя.
— Блъфират — отговори Майрън.
— Знаеш как изглеждат нещата, нали? — продължи Маклафлин. — Баща ти е мъртъв от известно време. Още не сме направили аутопсия, но се обзалагам, че е умрял поне преди седмица. Ти си умно момиче, Бренда. Разбираш как стои работата. Вие двамата имате проблеми. Ние притежаваме собствения ти списък с оплаквания от него. Преди девет дни те е нападнал. Отишла си в съда, за да ти помогнат да се отървеш от него. Нашата теория е, че баща ти не е спазил съдебната заповед. Очевидно той е бил агресивен човек, вероятно вбесен до крайност от действията ти, за които е решил, че отразяват нелоялното ти отношение към него. Това ли се случи, Бренда?
— Не отговаряй — посъветва я Майрън.
— Нека ти помогна, Бренда. Баща ти не е изпълнил съдебната заповед, нали? Тръгнал е след теб, нали?
Бренда не отговори.
— Била си негова дъщеря. Но не си му се подчинила. Унижила си го пред хората, и то толкова много, че е решил да ти даде урок. И когато се е спуснал към теб, когато онзи огромен, страшен мъж отново те е нападнал, ти не си имала избор. Застреляла си го. Това е било самозащита, Бренда. Разбирам го. И аз щях да постъпя по същия начин. Но ако излезеш от тази врата, няма да мога да ти помогна. Бягството ти ще превърне самозащитата в хладнокръвно убийство. Чисто и ясно.
Маклафлин хвана Бренда за ръката.
— Позволи ми да ти помогна, Бренда — повтори тя.
В стаята се възцари тишина. Луничавото лице на Маклафлин изглеждаше напълно искрено, идеална маска на загриженост, доверие и прямота. Майрън хвърли поглед към Тайлс, който бързо отмести очи от него.
Майрън не хареса това.
Маклафлин беше спретнала хубава теорийка. При това логична. Майрън разбираше защо ченгетата биха повярвали в нея. Бащата и дъщерята не бяха в добри отношения. Съществуваше добре документирана история на насилие. Съдебно нареждане…
Я задръж малко.
Майрън отново погледна към Тайлс, който продължи да отбягва очите му. После Майрън си припомни кръвта върху ризата в шкафа. Ченгетата не знаеха за нея, нямаше начин да знаят…
— Тя иска да види баща си — внезапно каза Майрън.
Всички го изгледаха учудено.
— Моля?
— Трупа му. Искаме да видим трупа на Хорас Слотър — повтори той.