Майрън непрестанно срещаше погледа на Бренда, която не спираше да се усмихва.
Хлапета, всичките прилежно наложили каските си, паркираха колелата си в края на частния път. Хлапето на семейство Коен си беше закачило обица и всички го закачаха заради нея. То само наведе глава и се усмихна. Вик Ръскин даде на Майрън няколко съвета за стоковата борса. Майрън кимна, благодари и веднага ги забрави. Фред Демпси извади баскетболна топка от гаража. Дъщерята на Дейли подбра отборите. Майрън също трябваше да играе. Разбира се, и Бренда. Всички се разсмяха. Майрън изяде набързо един хамбургер и се включи. Беше невероятно вкусен. Тими Ръскин падна и си нарани коляното. Разплака се. Бренда клекна до него и огледа раната. Сложи му лепенка и му се усмихна. Тими засия.
Минаха часове. Здрачът се спусна бавно над предградието, както става в летните вечери. Хората започнаха да се разотиват. Коли и колела се отдалечаваха. Бащи прегръщаха синовете си или качваха на конче малките си дъщерички. Всички целунаха майка му и баща му на сбогуване. Майрън се вгледа в родителите си. Те бяха единственото от старите семейства, останало в квартала. Внезапно на Майрън му се стори, че са много остарели. Това го уплаши.
Бренда пристъпи зад него.
— Беше прекрасно — каза му тя.
Вярно беше. Уин можеше да се подиграва на тези неща, Джесика можеше да не се интересува от тях, защото нейното семейство беше създало идеалната фасада, за да прикрие разложението долу, затова тя тичаше обратно към града, сякаш бе противоотрова. Често Майрън и Джесика се връщаха от подобни събирания в пълно мълчание. Майрън се замисли над това.
— Баща ти ми липсва — каза Майрън. — Не съм говорил с него от десет години. Но въпреки това ми липсва.
Бренда кимна.
— Знам — каза тя.
Помогнаха на родителите му да почистят. Нямаше много работа. Бяха използвали само хартиени чинии и чаши и пластмасови вилици и ножове. Бренда и майка му се смяха през цялото време. Майка му непрестанно хвърляше скришни погледи към Майрън. Прекалено намекващи.
— Винаги съм искала Майрън да стане лекар — каза майка му. — Не е ли странно? Майка еврейка, която иска синът й да е лекар?
И двете жени се засмяха.
— Но той припада при вида на кръв — продължи майка му. — Не може да го понесе. Не ходеше на гангстерски филми даже когато беше в колежа. И спеше на светната лампа, докато…
— Мамо!
— О, притеснявам го. Аз съм ти майка, Майрън. От мен се очаква да те притеснявам. Не е ли така, Бренда?
— Определено е така, госпожо Болитар.
— За десети път ти казвам, наричай ме Елън. А бащата на Майрън е Ал. Всички ни наричат Ел Ал. Загря ли? Като израелските авиолинии.
— Мамо!
— Спокойно, изчезвам. Бренда, ще останеш тази вечер, нали? Стаята за гости е готова за теб.
— Благодаря ти, Елън. Много мило от твоя страна.
Майка му се обърна.
— Оставям ви на мира — каза тя с прекалено щастлива усмивка.
В двора настъпи тишина. Окръглената луна представляваше единственият източник на светлина. Пееха щурци. Някъде излая куче. Майрън и Бренда тръгнаха да се разхождат. Заговориха за Хорас. Но не за убийството. Не и за причината, поради която беше изчезнал; нито пък за Анита Слотър или ФМ, нито за семейство Брадфорд. Само за Хорас.
Стигнаха до „Бърнет Хил“ — началното училище на Майрън. Преди няколко години градската управа бе затворила половината от сградата поради близостта й до жици с високо напрежение. Майрън бе прекарал три години под тези жици. Това сигурно можеше да обясни някои от странностите му.
Бренда седна на една люлка. Кожата й блестеше на лунната светлина. Тя се залюля, ритайки високо с крака. Майрън седна на съседната люлка и се присъедини към нея във въздуха. Металната рамка изглеждаше здрава, но започна да се полюлява под тежестта им. Забавиха темпото.
— Не си ме питал за нападението — отбеляза Бренда.
— Има време.
— Съвсем проста история.
Майрън не отвърна. Чакаше търпеливо.
— Отидох в апартамента на татко. Беше пиян. Знаеш, че той не пиеше много. Затова когато го правеше, наистина му действаше лошо. Едва можеше да говори, когато отворих вратата. Започна да ме псува. Нарече ме „малка кучка“. После ме бутна.