— Искаш ли да ме почакаш в колата? — обърна се той към Бренда.
Тя поклати глава.
— Ще се поразходя наоколо.
Стените във фоайето бяха украсени с тапети на цветя. Мокетът беше бледозелен. Рецепцията се намираше вдясно, а вляво се виждаше пластмасова скулптура, която приличаше на залепени рибешки опашки. Ужасно грозна.
Все още сервираха закуската на шведска маса. Десетки хора обикаляха около нея и се движеха сякаш под командата на хореограф — стъпка напред, сипваме храна в чинията, стъпка назад, стъпка надясно и отново напред. Никой не се буташе в никого. Ръце и усти се сливаха в едно общо неясно петно. На Майрън му се стори, че гледа научнопопулярен филм за живота на мравките.
Жизнерадостна сервитьорка пристъпи към него.
— Колко човека? — запита тя.
Майрън изпълни най-добрата си имитация на ченге и добави лека усмивка в стил Питър Дженингс — професионалист, но от друга страна, добър и достъпен човек. После се изкашля и запита:
— Виждали ли сте този човек?
Просто ей така. Без увертюри. Извади снимката от вестника и я показа на жената. Сервитьорката я разгледа внимателно. Както Майрън очакваше, тя не го попита кой е. Очевидно официалното му държане беше свършило работа.
— Не съм човекът, който ви трябва — каза жената. — Трябва да говорите с Каролайн.
— Каролайн?
Майрън Болитар — великият детектив.
— Каролайн Гундек. Тя обядва с него.
От време на време човек просто вадеше късмет.
— Миналия четвъртък ли беше това? — попита той.
Сервитьорката се замисли за момент.
— Мисля, че да — отговори тя.
— Къде мога да намеря госпожица Гундек?
— Кабинетът й е на ниво Б. Надолу и в края на коридора.
— Каролайн Гундек работи тук?
Казаха му, че кабинетът на Каролайн Гундек е на ниво Б, и той веднага разбра, че тя работи тук. Възкръсналият Шерлок.
— Каролайн работи тук от хиляда години — обясни сервитьорката и приятелски завъртя очи.
— Като каква?
— Мениджър по храната и напитките.
Хм. Професията й не означаваше нищо, освен ако Хорас не бе планирал да направи купон преди убийството си. Съмнително. Но все пак това бе сериозна следа. Майрън слезе до мазето и бързо намери кабинета. Но този път късметът му не проработи. Една от секретарките го уведоми, че госпожица Гундек днес не е на работа. А очакваха ли я? Секретарката не знаеше. Дали би могла да му даде домашния телефон на госпожица Гундек? Тя се намръщи. Майрън реши да не прекалява. Каролайн Гундек сигурно живееше някъде в района. Нямаше да е проблем да открие адреса и телефонния й номер.
Майрън се върна в коридора и набра номера на информацията. Попита за Гундек в Ливингстън. Нищо. После опита Ийст Хановер и околностите. Бинго. В Уипани имаше К. Гундек. Майрън набра номера й. След четири позвънявания се включи телефонен секретар. Майрън остави съобщение.
Когато се върна във фоайето, намери там Бренда, която стоеше сама в един ъгъл. Лицето й изглеждаше измъчено, а очите — разширени, сякаш някой току-що я бе фраснал с всичка сила в слънчевия сплит. Не помръдна и дори не погледна в неговата посока, докато отиваше към нея.
— Какво има? — попита Майрън.
Бренда си пое дъх и се обърна към него.
— Мисля, че и преди съм била тук — каза тя.
— Кога?
— Много отдавна. Всъщност не помня. Само някакво чувство… или просто така ми се струва. Но мисля, че съм идвала тук като малко момиченце. С майка ми.
Тишина.
— Помниш ли…
— Нищичко — прекъсна го Бренда. — Дори не съм сигурна, че е било тук. Може да е бил друг мотел. Този не е нещо особено. Но мисля, че беше тук. Тази странна скулптура… Позната ми е.
— С какво беше облечена? — опита Майрън.
Тя поклати глава.
— Не знам.
— Ами майка ти? Тя с какво беше облечена?
— Ти какво, да не си моден консултант?
— Просто се опитвам да събудя спомените ти.
— Не помня абсолютно нищо. Тя изчезна, когато бях едва на пет години. Колко си спомняш от времето, когато си бил на пет?