Бренда беше права.
— Хайде да се поразходим наоколо — предложи Майрън. — Да видим дали ще изскочи нещо друго.
Но нищо не се появи на повърхността, ако, разбира се, въобще имаше какво да се появи. Майрън и бездруго не очакваше кой знае какво. Не разбираше много от потиснати спомени и разни подобни. И все пак тази работа беше доста странна и прилягаше на теорията му. Докато отиваха обратно към колата на Майрън, той реши, че е време да сподели с Бренда хипотезата си.
— Мисля, че знам какво е правил баща ти.
Тя се спря и го погледна. Майрън продължи напред. Влезе в колата. Бренда го последва. Вратите на колата се затвориха.
— Мисля, че Хорас е търсил майка ти — каза Майрън.
Бяха й нужни няколко секунди, за да проумее думите му. После Бренда се облегна назад и попита:
— Защо мислиш така?
Майрън запали двигателя.
— Добре, но помни, че използвах думата „мисля“. Мисля, че това е правил. Нямам никакви доказателства.
— Добре. Давай нататък.
Майрън си пое дълбоко дъх.
— Да започнем с телефонните разговори на баща ти. Първо, звънял е в предизборния щаб на Артър Брадфорд няколко пъти. Защо? Доколкото знаем, между баща ти и Брадфорд има една-единствена връзка.
— Фактът, че майка ми е работила в дома му.
— Точно така. Преди двайсет години. Но трябва да вземем предвид и още нещо. Когато започнах да търся майка ти, се натъкнах на семейство Брадфорд. Мислех, че може да съществува някаква връзка. Баща ти явно е стигнал до същия извод.
Бренда не изглеждаше особено впечатлена.
— Какво още? — запита тя.
— Отново телефонните разговори. Хорас се е обаждал и на двамата адвокати, които са отговаряли за стипендиите ти.
— Е, и?
— Защо пък ще им се обажда?
— Не знам.
— Стипендиите ти са били доста странни, Бренда. Особено първата. Дори още не си играела баскетбол, а получаваш пълна стипендия за лъскаво частно училище плюс всички разноски. Няма логика. Стипендиите не се дават по този начин. А и аз проверих. Ти си единственият човек, получил стипендия „Достъпно образование“. Дали са я само през онази година.
— Накъде биеш?
— Някой е уредил тези стипендии с единствената цел да те подпомогне материално.
Майрън направи обратен завой при магазина за дрехи втора ръка и се насочи към шосе 10.
— С други думи — продължи той, — някой е искал да ти помогне. Баща ти вероятно се е опитвал да разбере кой е този човек.
Майрън погледна към нея, но Бренда не отговори на погледа му. Когато най-после заговори, гласът й беше дрезгав.
— И мислиш, че този човек е била майка ми?
Майрън се опита да й обясни нещата нежно.
— Не знам. Но защо иначе баща ти се е обаждал на Томас Кинкейд толкова много пъти? Човекът не е имал нищо общо със стипендиите ти, откакто си завършила гимназия. Прочете онова писмо. Защо Хорас му е досаждал толкова много? Единственото, за което мога да се сетя, е, че Кинкейд е имал информацията, която баща ти е искал.
— Откъде идват парите за стипендията?
— Точно така. Предполагам, че ако успеем да научим това, ще открием нещо доста интересно.
— Можем ли да го направим?
— Не съм сигурен. Адвокатите несъмнено ще твърдят, че става дума за поверителни отношения с клиента. Но ще включа и Уин. Ако става дума за пари, той ще има необходимите връзки, за да разузнае нещата.
Бренда се намести на седалката и се опита да смели чутото.
— Мислиш ли, че баща ми е успял да научи истината?
— Съмнявам се, но не мога да бъда сигурен. Обаче определено е вдигнал доста шум. Тормозил е адвокатите и дори е стигнал дотам да разпитва Артър Брадфорд. И вероятно точно там е прекалил. Дори ако не е имало нищо нередно, Брадфорд не би се зарадвал, ако някой започне да се рови из миналото му и да събужда старите духове особено в годината на изборите.
— И е убил баща ми?
Майрън не знаеше как да отговори на този въпрос.
— Прекалено рано е да се каже — отговори той. — Но да предположим за секунда, че баща ти е стигнал доста надалеч. Да предположим също така, че семейство Брадфорд са решили да го стреснат с един хубав бой.
Бренда кимна.
— Кръвта в шкафа.
— Точно така. Не спирам да се чудя защо открихме кръвта там. Защо Хорас не се е прибрал у дома, за да се измие и оправи? Предполагам, че са го били близо до болницата. Или поне в Ливингстън.