— Където живее семейство Брадфорд.
Майрън кимна.
— Ако Хорас е избягал от побоя или ако просто се е страхувал, че отново ще го нападнат, той не би се прибрал у дома. Вероятно е решил да се преоблече в болницата и да изчезне. В моргата забелязах дрехи в един ъгъл — униформа на пазач. Сигурно това е облякъл, когато е бил в „Сейнт Барнабас“. После е тръгнал нанякъде и…
Майрън замълча.
— И какво? — попита Бренда.
— По дяволите — изруга Майрън.
— Какво?
— Кой е телефонният номер на Мейбъл?
Бренда му го каза.
— Защо? — попита тя.
Майрън взе мобифона си и набра Лиза от телефонната компания. Помоли я да провери номера. Отне й около две минути.
— Нищо официално — каза Лиза. — Но проверих линията. Има някакъв шум.
— И това означава?
— Може би някой подслушва. Но трябва да изпратиш някого там, за да проверим.
Майрън й благодари и затвори.
— Подслушват и телефона на Мейбъл. Вероятно по този начин са открили баща ти. Обадил се е на леля ти и те са проследили обаждането.
— И кой стои зад това?
— Не знам — отговори Майрън.
Тишина. Минаха покрай пицария „Стар“. В младежките години на Майрън се носеха слухове, че в задната част на пицарията действа публичен дом. Той беше ходил там няколко пъти със семейството си. Когато баща му отиваше до тоалетната, Майрън го следваше. Но никога не откри нищо.
— Има още нещо, което не мога да разбера — каза Бренда.
— Какво?
— Дори ако си прав за стипендиите, откъде майка ми е можела да вземе толкова много пари?
Добър въпрос.
— Колко е взела от баща ти?
— Мисля, че четиринадесет хиляди.
— Ако е инвестирала добре, може и да са били достатъчни. Минали са седем години между изчезването й и първата стипендия, така че…
Майрън изчисли сумата наум. Четиринадесет хиляди за начало. Хм. Анита Слотър трябва да е направила страхотен удар, за да запази парите толкова дълго време. Възможно наистина, но дори през годините на Рейгън — не твърде вероятно.
Я чакай малко.
— Може да е открила друг начин да получи парите — бавно каза той.
— Как?
Майрън замълча за момент. Колелцата в главата му отново се завъртяха. Той погледна в огледалото за обратно виждане. Ако имаха опашка, то той не я забеляза. Но това не означаваше нищо. Рядко човек можеше да е сигурен само от един поглед. Трябваше да наблюдаваш колите, да ги запомниш, да проучиш начина им на движение. Но Майрън не можеше да се концентрира върху това. Не и в момента.
— Майрън?
— Мисля.
Бренда го погледна, сякаш възнамеряваше да каже нещо, но после се отказа.
— Да предположим — продължи Майрън, — че майка ти е научила нещо за смъртта на Елизабет Брадфорд.
— Вече не разсъждавахме ли по този въпрос?
— Просто ме изслушай. Преди стигнахме до две възможности. Едната, че се е уплашила и е избягала. Другата, че са опитали да я наранят и тя е избягала.
— А сега виждаш трета възможност?
— Нещо такова.
Майрън мина покрай новото кафене „Старбъкс“ на ъгъла на авеню „Маунт Плезънт“. Искаше да спре, тъй като изпитваше кофеинов глад, но продължи.
— Да предположим, че майка ти е избягала. А след като е била вече в безопасност, е поискала пари, за да мълчи.
— Мислиш, че е изнудвала семейство Брадфорд?
— По-скоро е искала нещо като компенсация.
Майрън говореше, докато идеите още не бяха напълно оформени в главата му. Това винаги беше опасно.
— Майка ти вижда нещо. Осъзнава, че единственият начин да осигури безопасността и на себе си, и на семейството си е да избяга и да се покрие. Ако семейство Брадфорд я намерят, ще я убият. Съвсем просто е. Ако се опита да направи нещо хитро — например да скрие някаква улика в сейф, в случай че изчезне или нещо такова — те ще я измъчват, докато им каже къде е. Майка ти няма избор. Трябва да бяга. Но иска да се погрижи за дъщеря си. Затова иска да е сигурна, че дъщеря й ще получи всичко, което тя не би могла да й осигури. Добро образование. Възможност да живее в лъскавото университетско градче вместо в мръсотията на Нюарк. Такива неща.
Нова тишина.
Майрън зачака. Прекалено бързо излагаше теориите си и не даваше на мозъка си възможност да осмисли думите му. Сега спря и зачака всичко да улегне.
— Твоите сценарии — каза Бренда. — Винаги се опитваш да покажеш майка ми в най-добрата светлина. Мисля, че си заслепен.