Померанц остави ръката си на рамото му още една-две секунди, за да запази достойнството си, после я махна.
— Все още си полицай, Рой — каза Майрън. — Затова ти можеш да загубиш най-много. Но ще ти направя същото предложение. Разкажи ми каквото знаеш за случая Брадфорд и ще се опитам да запазя името ти вън от историята.
Померанц му се ухили презрително.
— Странна работа, Болитар — каза той.
— Кое?
— Това, че започваш да се ровиш в тази стара история тъкмо в годината на изборите.
— И какво означава това според теб? — попита Майрън.
— Работиш за Дейвисън — отговори Померанц. — Просто се опитваш да изложиш един добър човек като Артър Брадфорд, за да помогнеш на онзи боклук.
Дейвисън беше съперникът на Брадфорд за мястото на губернатора.
— Съжалявам, Рой, но не си на прав път — каза Майрън.
— Така ли? Е, както и да е, Елизабет Брадфорд умря при падане от терасата.
— Кой я бутна?
— Беше нещастен случай.
— Някой я бутна случайно?
— Никой не я е бутал, умнико. Било е късно през нощта. Терасата била хлъзгава. Тя паднала. Инцидент. Такива неща стават непрекъснато.
— Наистина ли? В колко от смъртните случаи в Ливингстън през последните двайсет години някоя жена е падала от собствения си балкон?
Померанц скръсти ръце на гърдите си. Бицепсите му приличаха на баскетболни топки. Глупакът издуваше мускули уж незабележимо, за да остави у околните впечатлението, че те просто така си изглеждат.
— Нещастни случаи в дома. Знаеш ли колко човека умират от тях всяка година? — запита той.
— Не, Рой — отговори Майрън. — Колко?
Померанц не отговори. Не беше учудващо. Той прикова очи в Уикнър, който продължи да мълчи. Пенсионираният детектив изглеждаше леко засрамен.
Майрън реши да нанесе нов удар.
— Ами нападението върху Анита Слотър? — запита той. — И това ли е било нещастен случай?
Объркано мълчание. Уикнър неволно изстена. Дебелите ръце на Померанц се отпуснаха покрай тялото.
— Не знам за какво говориш — каза той.
— Разбира се, че знаеш, Рой. Илай дори го е споменал в полицейския протокол.
Вбесена усмивка.
— Имаш предвид досието, което Франсин Нигли открадна от архива?
— Не го е крала, Рой. Просто го е прегледала.
Померанц се усмихна бавно.
— Досието липсва. Тя го е видяла за последен път. Ние твърдо вярваме, че полицай Франсин Нигли е откраднала документите.
Майрън поклати глава.
— Не е толкова лесно, Рой. Можеш да скриеш досието. Можеш да скриеш и протокола за нападението върху Анита Слотър. Но аз вече сложих ръка върху болничната документация. От „Сейнт Барнабас“. Те също поддържат документация, Рой.
Още замаяни погледи. Майрън, разбира се, блъфираше, но блъфът свърши работа.
Померанц се наведе към Майрън. Дъхът му миришеше на лошо смляна храна. Ченгето заговори с нисък глас.
— Пъхаш си носа там, където не трябва.
Майрън кимна.
— А ти не си миеш редовно зъбите.
— Няма да ти позволя да провалиш един свестен човек с фалшиви инсинуации.
— Инсинуации — повтори Майрън развеселено. — Да не би да обогатяваш речника си със сложни думи, докато си дежурен, Рой? Данъкоплатците знаят ли за това?
— Играеш рискована игра, смешнико.
— Ооо, толкова се уплаших — отвърна Майрън.
Когато не можеш да измислиш духовит отговор, придържай се към класиката.
— Няма защо да се занимавам с теб — каза Померанц и се ухили. — Имам си Франсин Нигли.
— Какво за нея?
— Тя не трябваше да се рови в онова досие. Смятаме, че някой от хората на Дейвисън, вероятно ти, Болитар, й е платил, за да го открадне. С цел събирането на каквато и да е информация, която да се използва по изкривен начин, за да пострада Артър Брадфорд.
Майрън се намръщи.
— По изкривен начин? — повтори той.
— Мислиш, че няма да го направя ли? — попита Померанц.
— Дори не знам какво означава това. Изкривен начин? И това ли го изрови от речника?
Померанц размаха пръст в лицето на Майрън.
— Мислиш ли, че няма да я уволня и да съсипя кариерата й?
— Померанц, дори ти не си толкова тъп. Някога чувал ли си за Джесика Кълвър?
Пръстът се отмести от лицето му.
— Гаджето ти, нали? — запита Померанц. — Писателка или нещо такова.
— Известна писателка — отговори Майрън. — Много уважавана. И знаеш ли какво ще направи тя? При това с най-голямо удоволствие. Ще напише дълга статия за сексуалната дискриминация в полицейските участъци. Ако направиш нещо на Франсин Нигли, ако дори я понижиш или започнеш да я товариш с непосилни задачи, или дори си позволиш да дишаш в лицето й, докато се храни, обещавам ти, че когато Джесика свърши с теб, няма да можеш да си намериш работа и като чистач в полицията.