— Аз не съм бабичка, здравеняко — каза той.
— Ъ? — измънка глупакът.
Кльощавият се изкашля.
— Бъдещият губернатор Брадфорд би искал да те види — съобщи той.
— Бъдещият губернатор?
Порът сви рамене.
— Увереност — обясни той.
— Хубаво е, че вярваш в работодателя си. А защо той не ми се обади?
— Бъдещият губернатор сметна, че е по-разумно ние да те придружим.
— Мисля, че мога да шофирам достатъчно добре — отвърна Майрън, погледна отново към бияча и заговори бавно. — Все пак аз не съм баба.
Едрият се размърда неловко и завъртя врата си.
— Да, но аз мога да те набия като такава — каза той.
— Да ме набиеш, както биеш бабите — ухили се Майрън. — Леле, какъв страхотен тип.
Наскоро Майрън бе чел някъде за гурута, които учеха учениците си, че за да успеят, трябва да си представят, че са преуспяващи. Виж го във въображението си и то ще стане. Майрън не знаеше дали да вярва в подобни измишльотини, но в битка вършеха работа. Ако се появи възможност, представи си как ще нападнеш. Представи си какви ще са ответните действия на врага ти и се подготви за тях. Още откакто Кльощавият бе признал за татуировката, Майрън се занимаваше точно с това. Сега, когато видя, че наоколо няма никой, той нападна.
Коляното му фрасна бияча в слабините с всичка сила. Едрият мъжага издаде звук, сякаш смучеше сламка, в която още имаше течност. Сгъна се като стар портфейл. Майрън извади пистолета си и го насочи към Кльощавия Пор. Тялото на бияча се просна на тротоара и внезапно заприлича на локва.
Кльощавият не помръдна. Изглеждаше просто развеселен.
— Губене на време — каза той.
— Да — съгласи се Майрън. — Но сега се чувствам по-добре — добави той и погледна към бияча. — Това беше заради Мейбъл Едуардс — съобщи му той.
Кльощавият сви рамене. Очевидно нямаше никакви грижи.
— И сега какво? — попита той.
— Къде е колата ви? — запита Майрън.
— Оставиха ни тук. Трябваше да се върнем в къщата заедно с теб.
— Не мисля така.
Едрият се загърчи и се опита да си поеме дъх. Никой от правостоящите не му обърна внимание. Майрън прибра пистолета си.
— Ще отида там сам, ако нямаш нищо против — съобщи той.
Кльощавият разпери ръце.
— Както искаш — каза той.
Майрън тръгна към форда си.
— Не знаеш срещу какво се изправяш — каза Кльощавият.
— Непрекъснато ми го повтарят — отвърна Майрън.
— Може и така да е — съгласи се Порът. — Но сега вече го чу и от мен.
Майрън кимна.
— Смятай ме за сплашен — каза той.
— Попитай баща си, Майрън — посъветва го Порът.
Това го накара да спре.
— Какво за баща ми?
— Попитай го за Артър Брадфорд — каза Кльощавия и се ухили като мангуста, захапала врата на змия. — А го попитай и за мен.
Ледена буца заседна в гърдите на Майрън.
— Какво общо има баща ми с това?
Кльощавият не отговори.
— Сега побързай — само каза той. — Бъдещият губернатор на Ню Джърси те чака.
Глава двадесет и втора
Майрън звънна на Уин и набързо му разказа какво се бе случило.
— Чиста загуба — съгласи се Уин.
— Ударил е една жена.
— Тогава го простреляй в коляното. Повреди го завинаги. Ритник в слабините е хабене на сили.
Етикетът на Уин относно подходящите разплащания.
— Ще оставя мобифона отворен. Можеш ли да дойдеш насам?
— Разбира се. Моля те, въздръж се от нови нападения, докато дойда.
С други думи: „Остави нещо и за мен“.
Пазачът във фермата Брадфорд се изненада, когато видя Майрън сам. Портата беше отворена, вероятно очаквайки тройката. Майрън не се поколеба. Профуча през нея, без да спре. Пазачът се паникьоса и изскочи от будката си. Майрън му махна дружелюбно с ръка в стила на Оливър Харди. Дори изкриви лицето си в прочутата усмивка на Харди. По дяволите, ако имаше бомбе, щеше и него да включи в сцената.
Докато Майрън успее да паркира пред главния вход, старият иконом вече го чакаше на вратата. Старецът кимна леко.
— Моля, последвайте ме, господин Болитар.
Тръгнаха по дълъг коридор. По стените висяха безбройни маслени картини, повечето изобразяващи мъже на коне. Имаше и една картина на гола жена. Около нея не се виждаха коне. Екатерина Велика за съжаление бе мъртва. Икономът зави надясно по коридора. Преминаха в нов, стъклен коридор, който приличаше на пасаж в научноизследователски център. Майрън реши, че вече са изминали поне петдесет метра.