— Чай с лед, господине? — попита той.
Брадфорд се замисли за момент.
— Лимонада, Матюс. Малко лимонада ще бъде божествено.
— Добре, господине. Господин Болитар?
Майрън не вярваше, че в дома на Брадфорд има „Ю-Ху“, затова каза:
— И за мен същото, Матюс. Но направи моята още по-божествена.
Икономът Матюс кимна.
— Разбира се, господине.
После излезе от стаята.
Артър Брадфорд наметна хавлията около раменете си. После се отпусна на шезлонга и затвори очи.
— И двамата знаем, че помня Анита Слотър — каза той. — Както ти самият подчерта, човек не забравя името на лицето, намерило трупа на жена му.
— Това ли е единствената причина? — попита Майрън.
Брадфорд отвори едното си око.
— Моля?
— Виждал съм нейни снимки — простичко отговори Майрън. — Трудно е да забравиш жена, която изглежда така.
Брадфорд отново затвори окото си. За момент не проговори.
— В света има много красиви жени — най-после каза той.
— Аха.
— Мислиш, че съм имал връзка с нея ли?
— Не съм казвал такова нещо. Просто казах, че е била привлекателна. Мъжете запомнят красивите жени.
— Вярно е — съгласи се Брадфорд. — Но нали разбираш, това е точно от вида неверни клюки, които Дейвисън с радост би използвал. Осъзнаваш загрижеността ми, нали? Политиката е сериозна работа. Погрешно си решил, че тревогите ми по този въпрос доказват, че имам какво да крия. Не е така. Истината е, че се тревожа за резултата. Това, че не съм направил нищо, не означава, че опонентът ми няма да се опита да докаже точно обратното. Следваш ли мисълта ми?
Майрън кимна.
— Също както политик следва рушветите.
Брадфорд обаче беше прав до известна степен. Кандидатираше се за губернатор. Дори ако в тази история нямаше нищо, пак щеше да заеме отбранителна позиция.
— Та кой се опита да те изнудва? — попита Майрън отново.
Брадфорд изчака една секунда, като внимателно премисляше дали да разкаже на Майрън, или не. Вътрешният му компютър обработи сценариите внимателно. Положителните страни надделяха.
— Хорас Слотър — отговори Брадфорд.
— С какво? — попита Майрън.
Брадфорд не отговори директно на въпроса му.
— Обади се в предизборния ми щаб.
— И се свърза с теб?
— Каза, че разполагал с уличаваща информация за Анита Слотър. Реших, че става дума за шантаж, но фактът, че знаеше името на Анита ме притесни.
Обзалагам се, че е така, помисли си Майрън.
— И какво каза? — попита той.
— Искаше да научи какво съм направил с жена му. Обвини ме, че съм й помогнал да избяга от него.
— Как си й помогнал?
Брадфорд размаха ръце.
— Подкрепил съм я, помогнал съм й, прогонил съм я оттук. Не знам. Той беснееше.
— Но какво все пак ти каза?
Брадфорд седна изправено и спусна крака от двете страни на шезлонга. Вгледа се за няколко секунди в Майрън, сякаш беше хамбургер и той внимаваше да не изпусне времето, когато трябваше да го обърне.
— Искам да знам какъв е твоят интерес към тази история — каза Брадфорд.
Дай малко, получи малко. Част от играта.
— Дъщерята — отговори Майрън.
— Моля?
— Дъщерята на Анита Слотър.
Брадфорд кимна бавно.
— Тя не е ли баскетболистка? — попита той.
— Да.
— Ти ли я представляваш?
— Да. Освен това бях приятел на баща й. Чу ли, че са го убили?
— Пишеше във вестника — каза Брадфорд.
Във вестника. При този тип никога нямаше ясно „да“ или „не“.
— А каква е връзката ти със семейство Ейк? — попита Брадфорд.
Нещо в главата на Майрън изщрака.
— Те ли са престъпните познати на Дейвисън? — запита той.
— Да.
— Значи семейство Ейк имат интерес той да спечели изборите?
— Разбира се. Затова искам да знам каква е връзката ти с тях.
— Няма връзка — отговори Майрън. — Решили са да организират нова женска баскетболна лига. Искат да включат и Бренда.
Но сега Майрън се зачуди. Семейство Ейк се бяха срещали с Хорас Слотър. Според ФМ той дори беше обещал, че дъщеря му ще играе при тях. А след това Хорас започва да тормози Брадфорд заради покойната му жена. Възможно ли е Хорас да е работил за семейство Ейк? Това трябваше да се обмисли внимателно.
Матюс се върна с лимонадите. Прясно изцедени. Ледени. Невероятно вкусни, ако не божествени. Отново богатството. Когато Матюс напусна стаята, Брадфорд си придаде вид на дълбоко замислен, както беше постъпил и при предишната им среща. Майрън зачака.