— Да си политик — започна Брадфорд — е странно нещо. Всички същества се борят да оцелеят. Това, разбира се, е инстинктивно. Но истината е, че политикът гледа на това по-безразлично от останалите. Няма друг начин. Един човек е бил убит, а единственото, което виждам, е възможността за политически скандал. Това е чистата истина. Целта ми е просто моето име да не бъде замесено в тази история.
— Това няма да стане — каза Майрън. — Независимо какво искаме аз или ти.
— Какво те кара да мислиш така?
— Полицаите ще установят връзката ти с това, както направих и аз.
— Не те разбирам.
— Дойдох при теб, защото Хорас Слотър ти се е обаждал. Ченгетата ще видят същите записи от телефонните разговори. Ще ги проследят и…
Артър Брадфорд се усмихна.
— Не се тревожи за ченгетата — каза той.
Майрън си спомни Уикнър и Померанц и властта на това семейство. Вероятно Брадфорд беше прав. Майрън се замисли върху това и реши да го обърне в своя полза.
— Значи искаш да си мълча? — попита той.
Брадфорд се поколеба. Време за мат. Наблюдаваше дъската и се опитваше да предвиди следващия ход на Майрън.
— Моля те да бъдеш справедлив — каза Брадфорд.
— Което означава?
— Означава, че нямаш истински доказателства за това, че съм намесен в нещо незаконно.
Майрън поклати глава напред-назад. Може би да, може би не.
— А ако казваш истината и не работиш за Дейвисън, тогава нямаш причина да навреждаш на кампанията ми.
— Не съм убеден, че това е вярно — възрази Майрън.
— Разбирам — каза Брадфорд, опитвайки се да разчете мислите му. — Предполагам, че ще искаш нещо в замяна на мълчанието си.
— Може би. Но не това, което си мислиш.
— Какво тогава?
— Две неща. Първо, искам отговори на някои въпроси. Истинските отговори. Ако заподозра, че лъжеш, ще те съсипя. Не възнамерявам да те излагам и не ми пука за изборите. Просто искам истината.
— А какво е второто?
Майрън се усмихна.
— Ще стигнем и до това. Първо се нуждая от отговорите.
Брадфорд изчака една секунда.
— Как очакваш да се съглася на условие, което дори не знам? — попита той.
— Отговори първо на въпросите ми. Ако съм убеден, че казваш истината, ще ти съобщя и второто условие. Но ако излъжеш, второто условие ще бъде без значение.
Брадфорд не беше доволен от положението.
— Не мисля, че мога да се съглася на това — каза той.
— Чудесно — каза Майрън. — Приятен ден, Артър.
Гласът на Брадфорд прозвуча учудващо остро.
— Седни.
— Ще отговориш ли на въпросите ми?
Артър го изгледа сериозно.
— Сенатор Дейвисън не е единственият, който има опасни приятели.
Майрън пренебрегна думите му.
— Ако искаш да оцелееш в политиката — продължи Брадфорд, — трябва да се свържеш с някои от най-неприятните елементи в щата. Това е грозната истина, Майрън. Ясен ли съм?
— Да — отговори Майрън. — За трети път през последния един час някой ме заплашва.
— Очевидно не си много стреснат.
— Не се плаша лесно.
Това беше отчасти истина. Да покажеш страха си беше неразумно. Показваш, че си уплашен, и вече си мъртъв.
— Затова да престанем с дрънканиците — продължи Майрън. — Съществуват няколко въпроса. Може аз да ти ги задам. Или ако предпочиташ — пресата.
Брадфорд отново замълча. Наистина беше предпазлив.
— Все още не разбирам — каза той. — Какъв е твоят интерес от всичко това?
Все още протакаше въпроса.
— Вече ти казах — отговори Майрън. — Дъщерята.
— А когато дойде тук за първи път, търсеше баща й?
— Да.
— И дойде при мен, защото този Хорас Слотър беше звънял в щаба ми?
Майрън кимна. Бавно.
Брадфорд отново си придаде озадачен вид.
— Тогава защо, за бога, започна да разпитваш за жена ми? Ако си се интересувал само от Хорас Слотър, защо разпитваше за Анита и за онова, което се случи преди двайсет години?
В стаята се възцари пълна тишина, като се изключи лекото шумолене на вълните в басейна. Светлината се отразяваше от водата, подскачайки нагоре-надолу като образа на повреден монитор. Вече навлизаха в решителната фаза и двамата мъже го знаеха. Майрън се замисли за момент. Не отмести очи от Брадфорд и се зачуди колко да каже и как може да го използва. Преговаряне. Животът беше същият като професията на агента — серия от преговори.