— Мъртъв си, задник — изрева той. — Чуваш ли ме? Мъртъв. Мъртъв и погребан. Ще те изведа навън и…
Майрън отново замахна с крак. И отново уцели мишената си без проблеми. Тъпакът Марио се просна на студения мрамор и се замята наоколо като риба на сухо.
— Днешният приятелски съвет — каза Майрън. — Защитният бандаж е инвестиция, която си заслужава.
После Майрън погледна към Сам, който си стоеше спокойно облегнат на перилата. Сам дръпна от цигарата и изпусна дима от ноздрите си.
— Новак е — обясни Сам.
Майрън кимна.
— Понякога искаш да изплашиш глупаците — продължи Сам. — А глупаците се страхуват от големите мускули.
Той дръпна още веднъж от цигарата и добави:
— Но не позволявай неговата некомпетентност да те направи прекалено самоуверен.
Майрън сви очи. Канеше се да отговори хапливо, но се въздържа и поклати глава. Самоувереност. Ритник в слабините.
Прекалено лесно.
Уин чакаше до колата на Майрън. Стоеше леко приведен в кръста и упражняваше замаха си за голф. Разбира се, нямаше стик или топка. Спомнете си как рок музиката гърми с всичка сила, а вие скачате на леглото и свирите на въздушна китара? Играчите на голф правят същото. Чуват някакъв странен зов на природата, стъпват на въображаемата поляна и размахват стикове. Понякога, когато искат да се вживеят още повече, вадят въображаеми стикове от въображаемите си сакове. И също като тийнейджърите с въздушните китари, обичат да се гледат в огледалата. Например Уин често проверяваше отражението си във витрината на някой магазин. Спираше на тротоара, заемаше стойка и размахваше въздушния си стик.
— Уин?
— Момент.
Уин беше нагласил огледалото от предната дясна страна така, че да може да се вижда целият. Той спря по средата на замаха си, забелязвайки нещо в отражението си.
— Запомнете — каза Майрън. — Предметите в огледалото винаги изглеждат по-малки, отколкото са.
Уин не му обърна внимание. Нагласи топката и замахна отново. От доволния му вид човек можеше да си представи как топката се приземява точно в дупката. Уин се усмихна и вдигна ръце, за да поздрави ръкопляскащата тълпа. Играчи на голф!
— Как дойде дотук толкова бързо? — попита Майрън.
— С хеликоптера на Батман.
„Лок Хорн Секюрити“ притежаваше хеликоптер и площадка за кацане на покрива. Вероятно Уин беше слязъл на някоя близка ливада и бе дотичал дотук.
— Значи чу всичко? — запита Майрън.
Уин кимна.
— Какво мислиш?
— Загуба — отговори Уин.
— Точно така. Трябваше да го прострелям в коляното.
— Точно така. Но сега имах предвид цялата тази работа.
— Какво означава това?
— Означава, че Артър Брадфорд може да има предвид нещо. Не виждаш наградата.
— И каква е наградата?
Уин се усмихна.
— Точно така.
Майрън кимна.
— Нямам абсолютно никаква представа за какво говориш.
Той отключи вратите на колата и двамата мъже се настаниха на седалките. Кожата беше нагорещена от слънцето. Климатикът издуха струя неприятно топъл въздух.
— От време на време — каза Уин — изпълняваме някои извънредни задачи по една или друга причина. Но в повечето случаи е имало цел. Знаехме какво се опитваме да постигнем.
— И не мислиш, че сега е така?
— Правилно.
— Тогава ще ти дам три цели — каза Майрън. — Първо, опитвам се да намеря Анита Слотър. Второ, опитвам се да намеря убиеца на Хорас Слотър. Трето, опитвам се да предпазя Бренда.
— От какво?
— Още не знам.
— Аха — кимна Уин. — Позволи ми да се уверя, че съм те разбрал правилно. Значи смяташ, че най-добрият начин да предпазиш госпожица Слотър е да вбесиш ченгетата, най-мощното семейство в щата и банда прочути мафиоти?
— Няма друг начин.
— Да, разбира се, сигурно си прав. Освен това трябва да обсъдим и още две цели.
Уин наклони огледалото и провери косата си. Русата му коса беше идеално сресана. Все пак той я приглади, мръщейки се. Когато свърши, върна огледалото на мястото му.
— Да започнем с намирането на Анита Слотър — предложи той.
Майрън кимна, но знаеше, че това, което щеше да чуе, няма да му хареса.
— Това беше най-важното, нали? Да намерим майката на Бренда.
— Точно така — потвърди Майрън.