— Разбира се.
— Две от хлапетата в тълпата започнаха да се държат грубо. Двама гимназисти. От баскетболния отбор. Бяха пияни или друсани, или просто си бяха идиоти. Не знам. Започнаха да ми крещят разни неща.
— Какви неща?
— Грозни и неприлични. За това какво биха искали да направят с мен. Баща ми стана и тръгна след тях.
— Не мога да кажа, че го обвинявам — отбеляза Майрън.
Тя поклати глава.
— Значи и ти си неандерталец.
— Какво?
— Защо би тръгнал след тях? За да защитиш честта ми? Аз съм двайсет и пет годишна жена. Не се нуждая от тия кавалерски дивотии.
— Но…
— Но нищо — прекъсна го тя. — Цялата тази история с твоето присъствие тук… Не съм феминистка или нещо подобно, но това си е сексистка дивотия.
— Какво?
— Ако имах пенис между краката, нямаше да си тук. Ако името ми беше Лирой и бях получил една-две телефонни заплахи, нямаше да се затичаш презглава да ме пазиш, нали?
Майрън се поколеба малко повече, отколкото бе нужно.
— И — продължи тя — колко пъти си ме гледал как играя?
Променянето на темата го завари неподготвен.
— Какво? — отново запита той.
— Бях номер едно в студентския баскетбол в продължение на три години. Отборът ми спечели два национални шампионата. Непрекъснато ни даваха по телевизията. Освен това учех в „Рестън“, който се намира само на половин час от дома ти. Колко от мачовете ми си гледал?
Майрън отвори уста, затвори я и накрая каза:
— Нито един.
— Разбира се. Женски баскетбол. Не си струва да си губиш времето с него.
— Не е така. Аз вече почти не гледам спорт.
Майрън осъзна колко фалшиво прозвучаха думите му.
Бренда поклати глава и замълча.
— Бренда…
— Забрави, че съм казала нещо. Беше тъпо да повдигам тази тема.
Тонът й не му позволи да отвърне. Майрън искаше да се защити, но нямаше идея как. Предпочете да замълчи. Май бездруго това беше по-разумното поведение.
— Завий надясно — обади се Бренда.
— Е, какво стана след това? — престраши се той.
Тя го погледна изненадано.
— С кретените, които те обидиха. Какво стана, след като баща ти тръгна подир тях?
— Охраната сложи край на историята, преди въобще нещо да се случи. Просто изхвърлиха хлапетата от салона. А също и татко.
— Не съм убеден, че виждам смисъла в цялата тази работа.
— Това не беше краят.
Бренда замълча за момент, сведе очи, събра сили и отново вдигна глава.
— Три дни по-късно двете момчета — Клей Джаксън и Артър Харис — бяха намерени на покрива на стар блок. Някой ги беше вързал и срязал ахилесовите им сухожилия с градинарска ножица.
Лицето на Майрън пребледня. Стомахът му се преобърна.
— Баща ти?
Бренда кимна.
— Откак се помня, върши подобни неща. Но никога чак толкова лоши. Обаче винаги хората, които са ме измамвали, са си плащали за това. Когато бях малко момиченце, без майка, се радвах на тази защита. Но вече не съм малко момиченце.
Майрън разсеяно протегна ръка и докосна задната част на глезена си. Прерязани ахилесови сухожилия. Градинарска ножица. Опита се да не изглежда прекалено зашеметен.
— Полицията сигурно е заподозряла Хорас — каза той.
— Да.
— Защо тогава не го арестуваха?
— Липсваха достатъчно доказателства.
— Жертвите не можаха ли да го идентифицират?
Тя отново се обърна към прозореца.
— Бяха прекалено уплашени — отговори Бренда и посочи надясно. — Паркирай тук.
Майрън отби. Из улицата се мотаеха доста хора. Всички се вторачиха в него, сякаш никога не бяха виждали бял. Всъщност в този квартал това бе съвсем възможно. Той се опита да си придаде равнодушен вид. Кимна учтиво. Някои от хората отвърнаха на поздрава му. Други — не.
Жълта кола, по-скоро тонколона на колела, профуча край тях. От нея гърмеше оглушителен рап. Басите бяха толкова силни, че Майрън усети вибрации в гърдите си. Не разбра думите, но звучаха гневно. Бренда го поведе към една от къщите. Двама мъже лежаха на стъпалата отпред като ранени на бойното поле. Тя ги прескочи, без да погледне към тях. Майрън я последва. Внезапно осъзна, че никога преди не бе идвал тук. Приятелството му с Хорас Слотър беше само на баскетболното игрище. Никога не бяха ходили заедно в гимнастическия салон, никога не бяха сядали да изядат по една пица след мача. Никога не бе ходил в дома на Хорас, нито пък той в неговия.