Най-накрая кравешкото задръстване оредява достатъчно, за да могат да поемат по бетонната пътека и те внимателно вървят по нея, между купчинките изпражнения, от които се надига пара.
— Имаме още няколко минути — казва Адам. — Училището е от другата страна на железопътния мост.
Когато пристигат пред редицата модерни сгради от червени тухли, пред отворената врата вече има тълпа от родители и деца, примижали на неочакваното слънце, стиснали саковете си със спортни екипи, кутиите за обяд и рисунките си. Запътват се към игралната площадка пред класните стаи. Всички се сбогуват помежду си и обсъждат плановете си за ваканцията.
Ейми първа излиза от класната стая заедно с Алис. Чарли притичва малко след нея заедно с Том.
— По-добре се сбогувайте — предупреждава ги Адам. — Алис, Том, ако не знаете, в понеделник се връщаме в Америка. Благодаря ви, че се грижихте за Ейми и за Чарли и че им помогнахте да си стъпят на краката. Много ги улеснихте и аз не знам как да ви се отблагодаря. Между другото, искам да ви запозная с един човек. Това е Морган, майка им.
— О! — възкликва Том. — Сигурно си много смела, като истинска героиня — протяга ръка той.
Морган я поема, широко усмихната.
— Приятно ми е да се запознаем, Том. И ти благодаря, че си научил Чарли да лови риба. Не е спрял да говори за това, откакто съм се прибрала.
Алис също протяга ръка.
— Приятно ми, госпожо Купър. Радвам се, че се върнахте невредима — всички приятели на Ейми се радваме. Обаче тя много ще ни липсва.
— Мамо? — пита Чарли. — Знам, че сега трябва да се сбогуваме, но не може ли да дойдем пак на гости? Например за Коледа или за Великден? Дядо и баба няма да имат нищо против. Не само ние с татко, а и ти. Можем отново да си направим рибарски пикник.
Адам и Морган се споглеждат.
— Не съм сигурна — казва тя. — Да видим как ще потръгнат нещата. Полетите са много скъпи, а татко не може да отсъства дълго от работа. Но ще помислим. Не казвам категорично „да“, обаче ще се постараем, скъпи, наистина ще се постараем.
— Значи сега може да отидем в Бънтърс?
— В Бънтърс ли? — поглежда Морган Адам, този път въпросително.
— Малък супермаркет с магазин за бонбони от другата страна на канала. Превърнало се е в нещо като местна традиция — всеки път се отбиваме там, за да им купим нещо на път за вкъщи.
— В такъв случай, разбира се. — Тя хваща Чарли за ръка и двамата се присъединяват към тълпата от семейства, които прекосяват тесния мост. Адам и Ейми ги следват.
— Мамо, направо няма да повярваш — имат „Магнум“ бял шоколад — осведомява я Чарли.
Бележка на автора
Това произведение е плод на фантазията, но основната история е достоверна. Наистина е имало тайна американска операция за снабдяване и обучаване на силите на ФАТАХ в Газа с намерението те да смажат ХАМАС през пролетта на 2007 година и разобличаването й е ключът към успеха на преврата на ХАМАС. Повечето подробности се съдържат в статията „Бомбардировките в Газа“ (The Gaza Bombshell), публикувана през април 2008 година в сп. „Венити феър“. Заедно с придружаващите видеоматериали и документи можете да я намерите на уебсайта на списанието. Едно от нещата, които ХАМАС установяват, след като завземат властта, е фактът, че палестинските врагове на групировката са правили тайни видеозаписи на интимния живот на противниците си, обикновено за да ги изнудват. В кървавите и безредни месеци, преди ХАМАС да завземат властта, има многобройни похищения от джихадистки групировки, най-известното от които е на репортера на Би Би Си Алан Джонсън. ХАМАС го освобождават малко след преврата. Разказът за мъчителното му преживяване „Отвлечен“ е издаден от „Профайл“. Американският кораб „Киърсейдж“ е щурмова амфибия, която патрулира в Червено море в различни периоди през 2007 година. Там наистина има операция на морската пехота, която спасява сунитски племенни бойци от „Ал-Кайда“ в град Ал-Кайм през май 2005 година, и началото на операцията действително е поставено от американски търговец на семена, който се обадил на познатите си в морската пехота от верандата на дома си. Името му обаче не е Роб Ашфийлд, а Кен Уишкемпър, а подробностите са разказани в статия от майския брой на сп. „Венити Феър“ от 2007 година, озаглавена „Семена на съмнението“ (Seeds of Doubt). Училището „Филип и Джеймс“ е основно училище в Оксфорд, а заместник-директорката му Кели Брейн има не само прекрасно име, но е и вдъхновяващ преподавател.