— Не е само това — каза Адам. — Доколкото разбирам, вие знаете, че тя изобщо не се е регистрирала в хотела в Газа.
— Не мога да го обсъждам. Всичко, свързано с нашите дела в Газа, е секретно.
— Гари, пробутвате ми пълни глупости — заяви Адам с равен глас. — Моля ви, недейте, става ли?
Агентът от ЦРУ трепна — явно не беше свикнал да го предизвикват. Въпреки това продължи:
— Такааа, поддържането на нормален ритъм на живот означава да продължите да се готвите за делото „Съединените щати срещу Махмуд“. Сигурно подозирате, че с вас имаме различно становище за това как трябва да водим войната срещу тероризма, но както е казал Волтер, колкото и да не съм съгласен с вас, ще браня до смърт правото ви да грешите. Уверявам ви, привърженик съм на тезата, че всичко, което ние, американците, правим в името на страната си, винаги трябва да бъде в рамките на закона.
— Не се съмнявам, Гари. Не се съмнявам.
За миг Адам си помисли, че случващото се е постановка: че колегите на Морган от ЦРУ са му скроили номер, за да го разсейват от работата му. В крайна сметка ги беше злепоставял нееднократно след единайсети септември с дела по обвинения за изтезания, тайни затвори и „специални прехвърляния“. Колегата на Гари, Майк, го върна към действителността:
— Има още една причина да се притесняваме. Тя носеше джипиес чип в подплатата на чантата си. Той не се намира лесно и ни осигуряваше възможност да я намираме със сателит във всяка точка по света. Джипиесът изчезна от радарите ни в четвъртък. Вероятно някой е знаел, че трябва да го търси, а след като го е намерил, го е унищожил. Въпреки това трябва да запазим спокойствие. Колкото по-разтревожени изглеждаме, толкова по-голямо предимство даваме на евентуалните похитители, ако се стигне до преговори с тях.
— Това не означава ли, че нищо не правите? — попита Адам. — Това ли ми казвате?
— Тъкмо обратното — увери го Гари. — Да, официално не съобщаваме нищо. Но ви уверявам, че зад кулисите заедно с колегите от Вашингтон, Тел Авив, Кайро и из целия Близък изток ще работят по всяка линия, във всяка посока. Ако — и подчертавам тази дума „ако“ — съпругата ви е отвлечена, това не е обикновена работа. Трябва скоро да разберем какво се е случило с нея. А когато разберем и се окаже, че действително е била отвлечена, ще използваме всички дипломатически лостове, с които разполага Америка, за да я върнем. Не стоим със скръстени ръце, когато е отвлечен наш служител.
— Много ми олекна да го чуя, Гари! — Адам не успя да скрие сарказма си.
— В момента е от решаващо значение да няма никаква, повтарям, никаква публичност. Ако Морган е отвлечена, надеждата ни да си я върнем е да запазим дълбока секретност, за да може, когато я освободят, похитителите й да не се злепоставят. Възнамеряваме много сериозно да ги сплашим какви ще бъдат последиците, ако не я освободят, но никой не бива да знае това публично. Знам, че покрай работата си познавате представители на медиите, но, Адам, изключително важно е! Колкото и да ви е трудно, трябва да поддържате прикритието й и да казвате на всеки, който пита, че се е забавила по работа.
Адам скръсти ръце.
— Разбирам. Но какво да кажа на децата?
Майк и Гари се спогледаха смаяно. Явно не се бяха замисляли по този въпрос.
— Кажете им, че е болна, че се е забавила, каквото искате. Че не може да им се обади заради часовата разлика с Америка. Сигурен съм, че ще измислите нещо — каза Гари. — Постарайте се само да не им кажете проклетата истина. Започнат ли да говорят с приятелчетата си от училище, все едно публикуваме новината на първа страница в „Поуст“.
Майк положи длан върху ръката на Адам.
— И ни се доверете, Адам. — Пак тази фраза! — Всичко ще се нареди. От един отбор сме, целта ни е обща. Моля ви, приятелю, доверете ни се.
Адам си тръгна от „Хамилтън“ замаян. Не беше ял, но се върна в кантората, без да си вземе нищо за хапване. „Доверете ни се.“ Същото му повтаряше от години у дома един друг представител на ЦРУ, още от онзи ден през първата им пролет в Харвард, когато тя нехайно подхвърли, че през лятото ще е на стаж в ЦРУ и че ако се получи, ще започне работа в Управлението. Адам, един от най-гласовитите либерали в Харвард, прие този факт доста трудно и ако двамата не сновяха из Кеймбридж в състояние на постоянен еротичен шемет, сигурно щяха да се разделят по тази причина. Обаче мисълта да я изгуби беше непоносима за него и той преодоля съмненията си.