Морган излезе от банята, приседна в крайчеца на леглото си и влезе в интернет от лаптопа си. След броени минути „Гугъл“ потвърди: Ицхак Бен-Меир, пенсиониран полковник — поне ако използваше истинското си име — беше прекарал голяма част от кариерата си в разузнаването, не в „Мосад“, а в „Хаман“, военното разузнаване на израелската отбрана. Уебсайтът на фирмата от визитната му картичка — „Пипнахме те!“ — беше високотехнологично предприятие, основано неотдавна, чийто управителен съвет се състоеше от пенсионирани разузнавачи и учени. Основният му продукт беше футуристичен скенер, който би трябвало да залавя потенциални терористи, като проследява биометричните им данни на летищата. Бен-Меир работеше там от две години. Морган беше наясно с „пенсионираните“ служители от разузнаването. Почти сигурно бе, че той все още е свързан с предишните си работодатели.
Тя седна на терасата на хотела и закуси с яйца, маслини и салати от бюфета. Съзнаваше, че би било най-разумно да прекрати мисията и да се върне при семейството си в Америка. Подходът на Бен-Меир й беше дал основателна причина: сигурността й беше компрометирана. Ако се прибереше, щеше да бъде при децата си през пролетната ваканция идната седмица и щяха да направят всичко, което бяха планирали: пикници, походи, посещение във водния парк. Означаваше също, че няма да наруши подготовката на Адам за явяването му пред Върховния съд. Изобщо нямаше да се стига до телефонното обаждане, което ужасно я плашеше — за да го предупреди да удължи ангажимента на бавачката, тъй като са я задържали в Близкия изток.
Знаеше точно как ще реагира той. Разбира се, случаят беше важен: и за кариерата му, и заради правните проблеми, които повдигаше. Но за Адам всички дела бяха много значими, а работата му открай време беше по-важна от нейната или пък от досадните задължения по поддържането на дома и неизменното подсигуряване на храна и на дрехи по мярка на семейството. Най-голямото предимство от прибирането у дома щеше да е, че няма да й се наложи да търпи неизбежното негодувание, с което би приел вестта за удължаване на командировката й.
От друга страна, мисълта да се откаже беше почти непосилна. След раждането на децата си Морган прекара години на бюро най-напред в централата в Лангли, Вирджиния, после в анонимна помощна сграда близо до търговските центрове на Тайсънс Корнър. Беше се борила със зъби и нокти да я върнат на терен и съзнаваше с болезнена яснота, че някои от колегите й само я дебнат да се провали.
Преди да вземе окончателно решение, премисли събитията от предния ден. Все още не можеше да проумее какво се е объркало. Беше напуснала хотела рано само с дамската си чанта и с малък пътен сак и беше предупредила на рецепцията, че няма да освобождава стаята, защото ще отсъства само две нощи.
Мохамед, арабинът от Йерусалим, когото винаги използваше при пътуванията си в региона, я чакаше както обикновено в старичкия си бял мерцедес с включен климатик. „Към Ерес“, каза му тя и усети как той се сепва. Ерес беше пропускателният пункт към ивицата Газа и тя прекрасно разбираше защо според Мохамед моментът не е подходящ американка да посещава Газа сама. Мохамед обаче знаеше също, че Морган често ходи в Газа, затова не сподели опасенията си. Както винаги тя беше облечена скромно, с обикновена дълга памучна пола и блуза с дълги ръкави. Беше без грим и на седалката до нея имаше шал.
Движението в покрайнините на Тел Авив беше натоварено. Скоро обаче колата се понесе по празното шосе през тучните напоявани равнини на израелския юг, а отбранителните варовикови насипи на Хеброн останаха далеч вляво. След малко повече от час се показа терминалът Ерес: кънтяща зала от стъкло и стомана, много по-голяма от необходимото за оскъдния поток от пътници. Мохамед паркира и занесе чантата на Морган до външната бариера. Тя показа паспорта си и въртящата се преграда на входа я погълна.
От двете страни на терминала се намираха бетонните блокове и бодливата тел на Стената, защитната ограда на Израел. Морган знаеше, че инфрачервените и сеизмичните сензори по протежение на Стената улавят всяко движение в радиус от неколкостотин метра, а снайперистите по многобройните наблюдателни кули са обучени да убиват всеки, който им се стори опасен. Стената ограждаше бойците от Газа и ги държеше далеч от уязвими мишени в градове като Ашдод или Тел Авив. Ако Морган изпаднеше в беда, Стената щеше също толкова ефективно да попречи и на евентуален спасител да се добере до нея.
Вече чакаха двайсетина пътници и докато Морган стоеше последна на опашката, те преминаваха паспортната проверка без никакви проблеми. Обаче когато дойде нейният ред, се наложи най-напред да почака двайсет минути момичето, апатична руска имигрантка, да проведе дълъг разговор по мобилния си телефон. Доколкото Морган успя да схване с елементарните си познания по иврит, тя уговаряше в кой ресторант в Ашкелон да я заведе приятелят й вечерта.