— Не са много хората, които знаят историята за храбрия ти поход с косоварските партизани, нали? — попита Сал. — Чудя се дали информацията още е класифицирана като специална програма със специален достъп в централата на ЦРУ? Отдел за човешките права. Много ми харесва. В Харвард надали са те обучавали за това. Съмнявам се, че ви обучават на уменията, нужни да се внедрявате сред бойците, нали?
— Не разбирам какво искате да кажете — отговори Морган. — Да, прекарах известно време с АОК, но само за да документирам сръбските зверства.
— Отново лъжеш — тихо отбеляза Сал. — Не си прекарала почти никакво време в Косово. Била си на поход навътре в Черна гора по тайни пътища през горите, водена от хора, които са ти имали доверие. Така или иначе, искам да се срещнеш с един човек. — Сал направи още един жест, отвори се някаква врата и в стаята влезе мъж, облечен с военни панталони в цвят каки, черно поло и лъснати ботуши. — Познаваш ли този човек?
Морган не реагира. Отначало не можа да го познае, но когато се взря в очите му, спомените нахлуха. Сигурна беше, че не го е виждала повече от десет години.
— Забрави ли ме? — попита мъжът. — Не помниш ли как се казвам?
— Да, познавам те. Никога не забравям лица. Ти се Мухамад. Мухамад Захар ал Фалестини. Ти и приятелят ти, също палестинец, бяхте водачи, докато вървяхме през горите.
— Добре, много добре. Мухамад Захар беше военното ми име. Истинското ми име е Карим. Тогава имах дълга брада. Беше студено и носех същото яке, както докато се сражавах с руските неверници в Чечения и Афганистан. Тогава знаех, че си от ЦРУ. Всички знаехме. Виждали сме борци за човешки права, изобщо не са като теб. Обаче ти позволихме да дойдеш с нас, защото мислехме, че ще ни помогнеш. Надявахме се Америка да спре етническото прочистване на Косово. И ето те сега тук, все още шпионка на ЦРУ. Видях снимката ти и те познах. — Той плю на пода. — Тук, в Палестина, никой не смята, че ни помагаш. Помагаш само на враговете ни. На ционистите. Кажи истината и тогава може би — може би — ще те оставим жива.
Сал беше по-образован, но очевидно отстъпваше пред Карим.
— Вижте, каквото и да сте смятали, грешите. Открай време работя в защита на човешките права, а на Балканите едва не изгубих живота си — каза Морган. — Най-добрата ми приятелка беше простреляна там и повече никога няма да проходи. Сигурно сте чували за съпруга ми. Той се бори за същото. Казва се Адам Купър и през последните години безстрашно защитава мюсюлмани в Гуантанамо.
— Знаем кой е съпругът ти — увери я Сал.
— Точно ти ли ще говориш за съпруга си, уличницата, която спи с Абдел Насър — сряза я Карим. — Блудница!
— Нищо подобно — извиси дрезгаво глас Морган. — Оскърбявайте ме колкото искате, но няма да ме убедите да се инкриминирам с лъжи.
— Но прави секс с Абдел Насър, нали? — попита Карим с изцъклени очи, а похотливостта му я отвращаваше. — Той те чукаше в апартамента си, където си мислехте, че е безопасно. А после ти искаше да го чукаш тук, в къщата му. Знаеше ли това? Сега къщата е наша. Тайната му къща в Газа. Мисля, че искаше да те доведе и да спи с теб. Различно ли е да се чукаш с арабин? Само че неговата кожа е светла. Може пък да е същото като със съпруга ти. Защо го правиш? Харесва ли ти да правиш секс с него, или е само работа?
Карим ядно изплю думите в лицето й, после застана зад стола й. Пресегна се и обхвана с ръце двете й гърди, после плъзна ръка от вътрешната страна на бедрото й и потърка слабините й.
— Искаш ли да се чукаш с мен, Морган Купър? Харесва ли ти?
Пулсът й се ускори, тя изпадна в ярост, оттласна се със стъпалата си от пода и блъсна стола си назад в тялото на мъжа.
— Как смееш! Мръсно копеле, заври си в задника расистките си клишета за западните жени и порно фантазиите от интернет!
Карим се изправи, леко задъхан, погледна към един от пазачите и му каза нещо на арабски. Той му подаде чаша и кана с вода.
— Май си жадна. Пийни. Успокой се. Ще ти се отрази добре. — Докато говореше, напълни чашата и я изля върху главата на Морган.
Стъписана от водата, тя усети как в очите й бликват сълзи, как парят в ъгълчетата на очите й. Обаче се овладя.
— От мен ще чуете само истината — вярна съм на съпруга си и съм тук, за да наблюдавам дали се спазват човешките права.
— Сега се махай — каза Карим. — Обаче скоро пак ще дойдеш.
Останала отново сама с Еминем, Морган размишлява над видовете страх. Най-напред изпитва чисто физически ужас и въображението й подхранват нещата, които знае, че такива терористи причиняват на други затворници. Мисли за Даниъл Пърл, за отсечената му глава след трагичното последно видеопослание и за многобройните пленници, убити в Ирак. Ако се случи и с нея, дали ще посрещне края си с достойнство? Или личността й ще започне да се разпада още приживе, докато телесните й течности се разтичат по пода, докато тя напразно се моли за живота си, завързана и пристегната? Бъд наричаше воденото от него обучение „ваксина срещу стрес“, обаче програмата му беше създадена при по-леките условия на Студената война. Тя не знае дали ваксината му е достатъчно силна, за да устои на такова изпитание. Сигурна е в едно: че следващия път, когато пазачите дойдат да я вземат, то ще е, за да й направят нещо много по-лошо от преживяното досега.