— Това е последният ти шанс, Морган Купър.
Тя не продумва.
Карим се надвесва над нея с кана. Водата е леденостудена и първата струя, която се излива върху бузите й, е почти освежителна. Но после струята се блъска в устата и носа й и тя усеща как водата започва да прониква в тялото й — опитва се да пие, защото каната не изглежда много голяма и макар че коремът й вече е пълен с водата, която са оставили в килията, пиенето ще й даде възможност да диша. А и със сигурност ще има прекъсване, за да напълнят съда отново с течност. Затова тя пие на големи глътки и преглъща, обаче струята не секва и накрая Морган просто не може повече и водата прониква в дробовете й. Усеща как започва да се дави и изпитва желание да повърне. В очите й бликват горещи сълзи и се стичат от двете страни към пода.
Пауза. Дишането й е хрипливо и болезнено и тя си спомня как веднъж, на едно младежко парти, по погрешка отпи голяма глътка „Кахлуа“ и после няколко минути се мъчеше да си поеме въздух, ужасена, че ще се удави в алкохола с вкус на кафе. Този път обаче не разполага с минути, за да се съвземе. След по-малко от трийсет секунди Сал подава втора кана на Карим и той отново започва да излива водата. Коремът й вече е пълен и тя пие много по-малко. Затова давенето продължава повече и е по-силно, и за пръв път Морган се уверява, че Сал не й отправя празни предупреждения — че тя може наистина да умре. Някои от мъжете в подготвителния курс бяха подлагани на това мъчение като част от подготовката им. Неколцина вече го бяха преживявали като военни, преди да се присъединят към Управлението. Но жените винаги правеха изключение. Сега си казва, че щеше да й бъде от огромна полза, ако имаше някакъв опит.
Карим отново се надвесва над нея.
— Стига ли ти толкова? Ще говориш ли?
Морган пак не казва нищо.
— Това беше само за загряване — казва Сал. — Сега ще видиш какво означава да влезеш в подводница. Все още имаш шанс. Възползвай се от него, моля те.
Тя не отговаря и не помръдва. Подводницата. Така наричаха това мъчение в Аржентина по време на хунтата. И Инквизицията го използвала. Морган е проучвала досиетата на случаи, по които навремето е работила в централата на Управлението, и знае какво предстои. По време на обучението й ЦРУ използва метода, на който е подложена сега — изливането на вода от кана. Обаче според техниката, одобрена през 2002 година за разпити на заподозрени като членове на „Ал-Кайда“, върху лицето на затворника се поставя дебел плат, за да се образува задушливо мокро одеяло, така че той да не може да диша дори в промеждутъците между изливанията.
Тя знае, че смелостта й ще остане невъзпята. Гари, Адам, родителите й, децата — те никога няма да видят или да узнаят за решението й да умре, но да не издаде тайните си. Обаче след като е чула разказа на Карим и е усетила отблизо първичната му нужда от отмъщение, Морган е сигурна, че каквото и да каже или да направи, ще я убият. Единствената загадка остава кога точно.
Следва нова мъчителна пауза. Обаче докато Карим покрива лицето й с дебелото парче плат, Сал вече не я пита отново дали иска да признае. Този път започват да изливат съвсем лекичко и макар платът да подгизва, отначало Морган успява да раздвижи езика си и да образува въздушен мехур, от който вдишва плитко и по мъничко. После обаче започват да изливат безмилостно. Тя напразно се мъчи да поема въздух — платът е залепнал за кожата й като противно земноводно, като злобна и слузеста жаба, запушила дихателните й отвори. Гравитацията й е враг, защото благодарение на наклонената под двайсет градуса дъска задушливата течност не капе на пода, а неумолимо се стича към телесните й отвори. Вода има в синусите й, в ноздрите й, в устата й, дълбоко в гърлото й, долу в хранопровода, в трахеята, в гърдите и в дробовете й. Виси с главата надолу насред водопад, а после я хвърлят в подмолите на черното езеро под водопада. Изгубва контрол над тялото си и топла урина потича назад, смесва се с водата по безмилостния склон, образува локвичка на кръста й, после продължава да се стича чак до косата й. Незначителен остатък от вътрешния глас й подсказва, че краят е близо, тя усеща как пълзи навътре, как неволни спазми разтърсват ръцете, краката и торса й.
Тя не чува и не вижда, но мъчителите й свалят маската и престават да изливат вода. Дъската е върху опорна точка и те я натисват до изправено положение, а после разтриват корема й, докато Морган се закашля и постепенно идва в съзнание. Обаче облекчението трае само броени минути. Едва усетила, че е още жива, те отново я накланят назад и Карим я пита дали иска да повторят всичко отново.