— Вече го направихме. Никога не сме имали политика да потвърждаваме или да отричаме имената на агентите си, така че освен ако няма невероятен вътрешен източник, той няма да може да пусне историята. Обаче ще ни е от полза, ако успееш да накараш Шерел Ашфийлд да си държи устата затворена.
— Ще направя каквото мога — каза Адам. — А междувременно, ако си приключил с обвиненията, че дрънкам пред човек, с когото не съм говорил от месеци, може ли да ми кажеш нещо? Скоро ли ще намерите жена ми?
Отсреща настана дълго мълчание. Адам чу как Гари се прозя.
— Мога да ти наговоря глупости — рече агентът накрая, — да ти пробутам нещо, което ще подхрани у теб напразни надежди. Обаче в момента не разполагаме с нищо. Мога само да повторя, каквото вече съм ти казвал — правим всичко по силите си.
Ако на света имаше човек, с когото Адам би могъл да очаква да не се разбира, това беше бащата на Морган, Робърт Лий Ашфийлд. Първо, той дълги години беше служил в морската пехота, откъдето се беше пенсионирал като полковник, след като беше участвал с почести във всяка по-голяма военна операция от Виетнам до „Пустинна буря“. Освен това беше председател на подразделението на Националната асоциация по огнестрелните оръжия в щата Ню Мексико, където в момента ръководеше и много успешен бизнес за селскостопански семена. И на последно място, заради непоклатимите му консервативни убеждения.
Обаче всъщност в мига, в който Морган ги запозна преди петнайсет години, двамата веднага си допаднаха. И двамата харесваха спортовете на открито. През онова първо лято, след като Морган завърши Харвард, двамата ходеха заедно на дълги походи в планината край дома на Роб в Таос. Адам заведе бъдещия си тъст на скално катерене, а Роб го научи да стреля с пистолет и с пушка на стрелбището близо до ранчото си — занимание, в което Адам демонстрира неподозирани способности. Колкото и да се различаваха мненията им, двамата бяха почтени хора и взаимно уважаваха това свое качество. На Адам много му се искаше да се довери на Роб, но преди разговора си с Гари се беше въздържал. Сега подозираше, че той вероятно е единственият човек, способен да накара Шери да си държи езика зад зъбите.
Открай време се чудеше как изобщо двамата се бяха събрали и още повече — как изобщо бяха живели заедно петнайсет години. Изобщо не биха се срещнали, ако Роб не беше изгубил част от десния си крак в клането в Ке Сан: беше прекарал известно време в Тексаския университет в Остин, за да се възстанови. Когато погледите им се срещнали сред човешките останки от купон на дружеството „Капа Капа Гама“, Шерел вече завършвала — недоволна и изпълнена с копнеж душа, понесена във вихъра на сексуалните, политическите и психеделичните вълнения, разтърсващи Америка, докато старши лейтенант Ашфийлд служел на родината си в Азия. Той харесвал църквите, оръжията и Джони Кеш. Шерел предпочитала картите Таро, „Велвет Ъндърграунд“ и марихуаната. Обаче някак се озовали в леглото и когато се оказало, че тя е забравила да си вземе хапчето и забременяла с Морган, той без никакво колебание й предложил живота на военна съпруга и майка.
Според Адам най-доброто, което може да се каже по въпроса, е следното: последвалият ад бил и за двамата. Но веднъж успокоени от балсама на развода, двамата бяха съумели да изградят отношенията си върху основата на своята споделена всеотдайност към дъщеря си.
Веднага щом прецени, че е уместно, Адам позвъни на Роб в Таос — там беше шест часът сутринта. Обади се сънлив женски глас — приятелката на Роб, Кейти.
— Той не е тук, захарче. Замина снощи да се види с Шери в Сан Антонио. Тя се обади и каза, че имала да му съобщава нещо важно за Морган. Звучеше сериозно. Ще ми кажеш ли какво става?
— Не мога. Още не. Кога очакваш да се прибере?
— По дяволите, колко е часът? — Пауза, през която Кейти вероятно погледна часовника на нощното шкафче. — Замина в шест. Зависи дали е спирал през нощта. Тръгна с пикапа. Ако не е спирал — а нали го знаеш какъв е, сигурно не е, — трябва да е пристигнал преди около час.
По дяволите! Значи Роб нямаше да научи новината от Адам.
— Благодаря, Кейти. Извинявай, че те обезпокоих. Пази се.
Представи си как Роб пристига в къщата на Шери на Аламо Хайтс: емоционалния поток от думи, с който тя го залива, след като го е настанила сред индийските си копринени покривки и завеси, несъмнено представяйки Адам като злодей. Един бог знае какво и как е дочула, обаче той трябваше да я изпревари в така създалото се положение.
Беше закъснял. Мобилният му телефон иззвъня. Погледна дисплея. Номерът започваше с 575 — кодът на Таос, Ню Мексико. Обаче гласът отсреща не беше на Роб, а на Шерел. Явно се обаждаше от телефона на бившия си съпруг.