Много по-късно, малко преди полунощ, Адам получи имейл от Имад. „Утре трябва отново да се срещнем — извинете, че в събота — гласеше имейлът. — На същото място по същото време. Имам новини и човек за връзка. Опитайте да си резервирате полет в началото на следващата седмица.“
10.
Сряда, 25 април 2007 година
Адам беше провел проучването си главно разпитвайки жена си на масата в кухнята и така беше узнал, че Юджин Огъст Мичъл III може да бъде описан с понятието „ЦРУ аристокрация“. Дядо му Юджин Мичъл I беше служил в предшественика на Управлението от времето на Втората световна война — Бюро за стратегически операции, и беше един от първите служители на новото Управление. Синът му, бащата на Юджин, беше починал млад от хеморагична треска, с която се бе заразил по време на продоволствена мисия за антикомунистическите бунтовници в Африка. Но макар трите поколения да бяха учили в Йейл и първите двама да се радваха на почит като дръзки авантюристи, бледият и дългурест Юджин III беше по-скоро неумел в общуването бюрократ. Когато Адам се запозна с него, преди да се оженят с Морган, думата „смотаняк“ не се използваше често, но в противен случай би била подходящо определение за Мичъл. Той сякаш притежаваше обезпокоителната дарба да говори неуместни неща. Доколкото знаеше Адам, Мичъл не беше гей, обаче не се беше женил, нито имаше сериозна приятелка.
Адам пристигна с късния нощен полет, взе такси от летището и се настани в същия хотел, в който беше отседнала и Морган предния месец. Успя да поспи няколко часа, след това се изкъпа, закуси и позвъни в кабинета на Мичъл в посолството. Не го беше предупредил, че пристига. Помощничката му, която се представи като Кристъл, веднага го свърза:
— Адам! В Израел ли си, или се обаждаш от Америка? Сигурно не, защото там още е посред нощ.
Адам допускаше, че той се опитва да създаде у него впечатлението, че никой не го следи.
— В Тел Авив съм. Току-що пристигам. Отседнах в хотела на Морган — „Синема“. Може ли да се срещнем?
— Вземи си душ и поспи, ако имаш нужда.
— Вече го направих.
— В такъв случай ще се видим в дванайсет. Ела в посолството и попитай за мен. Носи си паспорта. В случай че не знаеш, официалната ми длъжност е директор по регионалните въпроси. Не съм точно под прикритие, но безличната длъжност ми помага да не привличам излишно внимание.
Когато пристигна за срещата, Адам се изненада колко по-възрастен изглежда Юджин. Освен това явно се беше намазал обилно със слънцезащитен крем с висок фактор, от който по бузите и брадичката му бяха останали бели линии. Той въведе Адам в спретнатия си прохладен кабинет.
— Няма да те питам как си, знам, че преживяваш истински ад — каза Юджин. — С всички ни е така. Обаче за теб и децата сигурно е още по-зле.
Адам само кимна, все още леко замаян от пътуването и от неочаквано силния блясък на средиземноморското слънце.
— Първо ми трябва паспортът ти, за да направим копие — каза Юджин. Взе паспорта му и по интеркома помоли Кристъл да дойде да го вземе. — Неведоми са пътищата на съдбата. Помниш ли кога се запознахме? В „Шенандо Тавърн“ — ти беше начинаещ адвокат с радикални убеждения, а аз бях неопитен агент. Допускам, че напрежението помежду ни беше неизбежно. Вероятно е било малко преди сватбата ви и аз се чудех само как левичар като теб е успял да свали праволинейна мадама като Морган Ашфийлд. Боже, беше страхотна! И сигурно още е, дори след като е родила децата. — Юджин явно осъзна, че този разговор не прави благоприятно впечатление на съпруга на изчезналата му колежка. — Шегувам се. Извинявай. Може би шегата ми не беше съвсем уместна.
— Да, Юджин, май не беше. Е, относно местоположението на Морган. Какво са предприели? Не получавам никакви новини от Гари и от Майк. Сигурен съм, знаеш, че се срещнах с тях във Вашингтон, след като ти ми се обади онзи ден сутринта.
— Скоро ще имаш възможност да обсъдиш всичко с тях. В момента пътуват насам. Не се тревожи. Въпросът стигна до Националния съвет по сигурността и президентът ясно даде да се разбере, че очаква резултати. Майк и Гари са хората, които ще ги постигнат.
Адам впери поглед в него.
— Обаче още не са ги постигнали, нали? Изобщо знаете ли нещо — например кой я е похитил?
— Ами не. Поне доскоро. Обаче вчера се случи нещо. Малко след обяд на рецепцията в посолството беше доставен пакет. Не беше адресиран конкретно до никого, пишеше само „Относно Морган Купър“. За щастие някой от охраната долу проявил присъствие на духа и ми го изпратил. Разбира се, имаме охранителни камери във фоайето и отпред, на улицата, и вече сме изпратили снимка на куриера на нашите израелски приятели. Обаче засега няма резултат. Във всеки случай куриерът е бил дегизиран. Изглеждаше като ортодоксален евреин, с букли, брада и с черна шапка с широка периферия. Мога да се обзаложа, че истинската му външност изобщо не е такава. По пакета нямаше отпечатъци и макар да го изследваме за ДНК, надали ще открием нещо. Вътре имаше диск с видеозапис.