— И на този запис… е Морган? — колебливо попита Адам.
— Да.
— Тя добре ли е?
— Признавам, че не изглежда в най-добрата си форма. Но доколкото можем да преценим, не е пострадала сериозно.
— Но как пакетът е напуснал Газа? Доколкото знам, мерките за сигурност спрямо напускащите Ерес са много строги. Израелците не биха пуснали домашен видеозапис, без да проверят какво е съдържанието му.
Изглежда, същият въпрос занимаваше Юджин.
— Не знам. Възможно е материалът да е прекаран тайно, но не в този вид. Възможно е да е изпратен по електронен път. Или да е изнесен контрабандно през тунелите в Египет и после някой да го е доставил тук. По самия диск няма никакви следи.
— Може ли да го видя?
— Не може да видиш самия диск, защото той вече пътува с дипломатическа поща за Америка. Нашите лаборатории там ще ни дадат повече сведения. Но съм копирал съдържанието в компютъра си. — Той завъртя монитора така, че да го вижда Адам, и кликна с мишката.
Докато наблюдаваше как съпругата му предава скованото си съобщение, Адам усещаше вторачения поглед на Юджин върху себе си. Обаче в края на видеото само попита:
— Може ли да го видя пак?
Юджин му го пусна. Адам оглеждаше екрана и се мъчеше да запамети всяка подробност.
— Тя изглежда зле — заяви, след като изгледа материала за втори път. — Бих казал, че е много далеч от най-добрата си форма. — Трудно му беше да говори.
— Да, струва ми се.
— Отслабнала е. Изпита е и изтощена. Обаче косата й изглежда мокра, като че ли и дрехите й бяха мокри. Вир-вода е. Защо според теб?
— Не знам. Може да е просто пот. Сам ще се убедиш, че тук е доста горещо, а имам усещането, че записът е направен в помещение, където надали има климатик.
— Пълни глупости, и ти го знаеш, Юджин. Изтезавали са я. Давили са я. И е облечена с оранжев гащеризон. Надали е съвпадение, нали?
— Спокойно! — възкликна агентът. — Няма как да си сигурен, нито пък аз. И не бързай да яхваш извисените си принципи, защото няма да имаме голяма полза от това, ясно? За твое сведение, почти никой от хилядите служители в Управлението не е имал нищо общо с този вид изтезания. Разбра ли? Аз не водя разпити, аз съм началник на местното бюро и правя всичко по силите си да помогна на съпругата ти. Така че дай по-спокойно.
Гневът на Адам утихна.
— Този надпис зад нея. Какво означава? Не знам арабски.
— Според нас е името на групировката, която я е похитила — „Джанбия ал-Ислам“. Появиха се на сцената наскоро, но доколкото ни е известно, са салафити, свързани с „Ал-Кайда“. Джанбия е вид извит нож, подобен на кама — в Йемен е много популярен. Според мен името може да се преведе като „кинжали на исляма“. Според един палестински вестник групировката току-що е извършила бомбени атентати в супермаркет и в интернет кафене в Газа.
— След като палестински вестник споменава групировката, би трябвало ХАМАС да знаят за нея. Опитахте ли да се свържете с техните служители по сигурността? Не е ли най-вероятно да получим помощ от тях?
Юджин се подразни:
— Не разговаряме с ХАМАС. Защо да го правим, за бога? Работим с Палестинската автономия, президента Абас и неговата партия ФАТАХ. Всекидневно поддържаме връзка с ръководството.
— Е, досега не са допринесли с нищо съществено, нали? Защо да не работим и с ХАМАС?
— ХАМАС е терористична организация, чиято мисия е да унищожи Израел. Според нас не е в интерес на САЩ те да смятат, че им дължим услуга.
— Разбирам. Какво да кажа на близките на Морган? Да им кажа ли, че съм гледал това видео? Ами израелците? Ще искат ли да се срещнат с мен?
— Не, остави израелците на нас. А що се отнася до това видео, да, кажи на семейството, стига да са дискретни. Виж, доколкото ми е известно, този материал ще бъде водеща новина на „Ал-Джазира“. Но още не е излъчен и според нашата преценка най-вероятно няма да бъде излъчен. Моля се на Бог да е така. Ако светът научи, че Морган работи за Управлението, може да се окаже невъзможно да договорим освобождаването й. Похитителите й вероятно ще бъдат принудени да я убият.